Конн Иггульден - Кръвна връзка

Здесь есть возможность читать онлайн «Конн Иггульден - Кръвна връзка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: Алма, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвна връзка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвна връзка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Третата книга от четирилогията „Войните на Розите“ — „Кръвна връзка“ — продължава историческата сага от XV век за враждата на английските родове Ланкастър и Йорк.
Зимата на 1461 г. — Ричард, херцогът на Йорк, е убит — главата му е забита на един от шиповете на крепостната стена на Лондонската кула. Кралица Маргарет Анжуйска от страна на Ланкастър води тежка война — армията ѝ изглежда неудържима, а походът — обречен на успех. Позорното отношение с погубения Ричард обаче отключва гнева и жаждата за власт и мъст на 18-годишния му син Едуард. Той се съюзява с граф Уорик и печели битката на бойното поле. Обявява себе си за законен крал, а родът Ланкастър е разгромен. Кралица Маргарет е принудена да потърси закрила при френския крал Луи. Отвежда със себе си и малкия си син, а съпруга си, болния крал Хенри VI, оставя на английска земя, който впоследствие става затворник в Тауър.
Двама мъже претендират за трона, но само един от тях може да остане на власт и да управлява Англия. Кой ще задържи короната?

Кръвна връзка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвна връзка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След втората битка при Сейнт Олбънс през 1461 г., това отчайващо поражение, йоркистите загубили контрол над крал Хенри — а с това и голяма част от авторитета си и начина, по който били възприемани. Те имали нужда от друг крал и Едуард Плантагенет имал вътрешната нагласа да посегне към короната. Според класацията на рисковите военни решения това се оказало преломна точка в съдбините на рода Йорк. Нужно било малко по-внимателно планиране, отколкото съм описал тук, ръководено от епископ Джордж Невил, който се оказал фатално важен играч, като показал подкрепата си от страна на Църквата. Точно епископ Невил бил човекът, който на 1-ви март обявил правото на Едуард да управлява в Лондон. Развълнувани капитани обикаляли из града, за да разнасят новината, че Едуард от Йорк ще стане крал. Малко по-официален Велик съвет се събрал пък на 3-ти март в замъка Бейнардс, на брега на река Темза. Целият този процес бил извършен за невероятно кратко време и дължи успеха си единствено и само на дързостта си — и отхвърлянето на рода Ланкастър в средите на Лондон. Градът избрал страна още когато отказал на крал Хенри достъп. Нямал друг избор, освен да поддържа Йорк.

На 4-ти март 1461 г. Едуард произнесъл клетвата за коронацията си в Уестминстър. От този момент нататък към него започнали да потичат поддръжници и жизненоважни средства. Лондонските банкери му заели голяма сума към предходни заеми. Направени били и индивидуални заеми от частни лица и религиозни институции в града. Войниците очаквали да им плащат, да ги хранят и да ги екипират.

На 6-ти март Едуард изпратил прокламация до шерифите на трийсет и три английски графства, както и до главни градове, като например Бристол и Ковънтри. В същото време лордове и простолюдие се стичали да се бият за Едуард Плантагенет, докато дори по-голям брой, както и двайсет и осем лордове, се присъединили към крал Хенри и Ланкастър на север. Това, като нищо друго, най-добре обяснява защо Едуард се обявил за крал. От този ден нататък той поел силата и властта на короната над феодалните лордове и техните последователи.

Според модерните стандарти скоростта, с която се събрали такива големи армии, е впечатляваща. А имайки предвид по-бавния средновековен темп, това представлявало огромна и бясна надпревара за битка. Вероятно на армията на Едуард са трябвали осем до девет дни, за да се придвижи на триста километра до Тоутън. Първата схватка била на 27-28 март при Ферибридж, в която участвали Едуард, Фокънбърг и Уорик — тук намерил смъртта си Клифорд, докато се мъчел да открие и да се приюти в безопасност в главната част на армията, и бил повален и убит от стрела в гърлото.

На 29-ти март 1461 г. — Цветница — насред бушуваща снежна буря, бойните редици при Тоутън се сблъскали. Онова, което последвало, със сигурност било най-кървавата битка на английска земя. Изчисленията на историците стигат до евентуални двайсет и осем хиляди жертви, както са описани от Джордж Невил, епископ и канцлер, в писмо, написано само девет дни след битката. Това е с около осем хиляди повече от жертвите в първия ден на битката при Сома през 1916 г. Струва си да отбележим, че по време на Първата световна война съществуват модерни оръжия, като например тежката картечница. При Тоутън всеки, загубил живота си, бил покосен или от стрела, или боздуган, или посечен с меч, секира или бойна брадва. Реката текла червена в продължение на три дни след това.

Съобщенията за числеността на участващите в боевете варират в широки граници — от най-вероятните шейсетина хиляди до стотици хиляди. Убитите били около един процент от население, възлизащо на само три милиона. Като въздействие върху обществото това би се равнявало на битка с шест до седемстотин хиляди убити днес. В цялата панорама на английската, а по-късно и на британската история, Тоутън изпъква сериозно.

Името на Тоутън идва от близкото село. Старинният път за Лондон минавал през него и то е по-известно от Сакстън, макар че битката се провела по средата между двете, в местност, позната под името „Кървавата ливада“. Препоръчвам да я посетите. Мрачно място е. Стръмните брегове на Кок Бек сами по себе си са достатъчно страшни. Насред снега, за мъже в доспехи, те биха били непреодолимо препятствие за силите на Ланкастър, които се мъчили да отстъпят. Тоутън се е превърнало в нарицателно име за тази ужасяваща касапница, макар в миналото да се е наричал още Йоркско поле, Шербърн-ин-Елмет (градче на юг), Кокбридж и Цветнишко поле.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвна връзка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвна връзка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Сидни Шелдън - Кръвна връзка
Сидни Шелдън
Конн Иггульден - Завоеватель
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Кровь богов
Конн Иггульден
libcat.ru: книга без обложки
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Война роз. Буревестник
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Кости холмов
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Поле мечей
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Гибель царей
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Света троица
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Земя на славата
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Боговете на войната
Конн Иггульден
Конн Иггульден - Tyru vilkas [калибрятина]
Конн Иггульден
Отзывы о книге «Кръвна връзка»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвна връзка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x