Конн Иггульден - Кръвна връзка

След едно предателство през 1465 г. Хенри бил заловен и Уорик го отвел в Лондонската кула. Няма сведения той да е писал писма или поезия, или изобщо нещо. Подозирам, че вече е бил съсипан човек, само празна черупка. На петима служители от домакинството на Едуард IV било платено добре, за да обслужват краля, а водели и други, ако се налагало. Един свещеник, Уилям Кимбърли, отслужвал заедно с него литургия всеки божи ден от пленничеството му. Упованието му, както винаги дотогава, се облягало на вярата и молитвата.

Няма сведения да са се отнасяли лошо с него. Един по-късен текст намеква, че го подлагали на изтезания, в стремежа си да накара Църквата да го признае за светец. Няма доказателства в никоя от двете посоки, но съществуват записки за това как му взимали мерки за нови дрехи, както и за това, че изпращали вино от кралските изби. На по-късен етап се споменава, че той занемарил външността си, че бил мръсен, но най-вероятно в този момент вече е бил със сериозно психическо заболяване и не е имал желание или възможност да се грижи за себе си. Как се отразява това върху решението на Маргарет да го изостави е въпрос, който може да се дискутира. През следващите векове този факт обърнал доста хора срещу нея. Цитирам само собственото си мнение, но не я съдя твърде строго, че не е обичала мъжа, който ѝ донесъл толкова много болка и никога не ѝ станал истински съпруг.

Елизабет Удвил дошла в двора през 1465 г. с петимата си братя, двама синове и седем неомъжени сестри. По-стара от Едуард, без потекло от голям род, вдовица с деца — вярно е, че Едуард се оженил за нея тайно и признал това на Уорик чак когато той вече водел преговори за френска невеста.

Както Невилови преди нея, и Елизабет Удвил се заела да внедри семейството си във всеки благороднически род на Англия, като по този начин си създала и се облагодетелствала от поддръжката на най-влиятелните семейства в кралството. Женитбата на Джон Удвил /19 г./ и вдовстващата херцогиня на Норфолк /65 г./ очевидно била опит да се присвои титлата и това е само част от седемте страхотни брака, уредени от Елизабет Удвил в двете години, последвали коронясването ѝ за кралска съпруга. Херцогът на Норфолк, който се бил при Тоутън, умрял през 1461 г. Всъщност той имал и син, който бил жив по времето, когато се сключвал този „дяволски брак“. Но този херцог умрял внезапно, като оставил само една дъщеря, тъй че титлата останала неизползвана. Ако Джон Удвил бил оцелял след Войната на розите, той можел спокойно да свърши като херцог и да е свободен да се ожени отново.

Освен седемте високопоставени брака, от щедрата ръка на крал Едуард към семейството на съпругата му потекли най-разнообразни титли. Брат ѝ Антъни Удвил се оженил за дъщерята на барон Скейлс, онзи, който залял с гръцки огън лондонските тълпи. По този начин Антъни Удвил наследил титлата. По време на управлението на Едуард той също станал рицар на Жартиерата, лорд на остров Уайт, лейтенант на Кале и капитан на кралската армада, ако трябва да споменем само някои от тях. Бащата на Елизабет Удвил станал кралски ковчежник и граф Ривърс.

Крал Едуард бил мъж на големите жестове и невероятна щедрост. Той направил Джон Невил граф на Нортъмбърланд, но като част от процесите на подкастряне на Невиловата лоза простил на младия Хенри Пърси, затворен в Тауър, и го върнал в семейните му владения. Идеята, че Хенри Пърси може да е прекарал част от междинното време с Уорик, си е моя измислица. Но Ричард Глостър, по-късно крал Ричард III, наистина изживял няколко от младежите си години в замъка Мидълхам и очевидно бил щастлив там.

Интересно е да отбележим, че отнемането на Големия печат от архиепископ Джордж Невил станало както го описвам, като кралят, придружен от въоръжени мъже, отишъл до един хан на Чаринг Крос, за да го поиска. Малко вероятно е крал Едуард да е очаквал въоръжен отпор, но това показва колко дълбоко било проникнало влиянието на жена му, за да го обърне срещу рода Невил. Името Чаринг Крос може да е изопачено произнасяне на „Chere Reine“ (скъпа кралица) и „Cross“ (кръст), по името на възпоменателните кръстове, които Едуард I издигнал след смъртта на любимата му Еленор. Или пък тази история може да е била смесена с англосаксонската дума „Cierring“, която означава завой на път или река. Наистина, историята не е нищо друго освен колекция от отделни фрагменти — и понякога смесване на факти и измислици.

Вярно е също, че Едуард изпратил Уорик във Франция, а междувременно, докато него го нямало, сключил сделка за търговия и военна помощ с Бургундия, по това време автономно херцогство. Няма как да узнаем дали Едуард някога би приел крал Луи XI за съюзник. От самото начало англичаните сякаш фаворизирали херцозите на Бургундия и Бретан — всъщност всеки друг, който би се опълчил на френския двор. Това са предположения, но Едуард имал успехи на бойното поле в Уелс и Тоутън. Съвсем не е изключено този войнствен крал на Англия да е мечтал за един нов Аженкур, който ще му възвърне наскоро загубените земи.