Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Как да ти се доверя, Ричард — тихо рече той, — като ръката на брат ти се е обърнала против мен?

— Той ми донесе новините — обади се епископът в отговор. — Ако не беше той, хората на краля щяха да те достигнат първи.

Уорик изтри потта от челото си и взе бързо решение. Беше направил планове за бедствено положение още преди дори да освободи крал Едуард от затворничеството. Беше изпратил кораби и сандъци с пари в земите, които притежаваше във Франция. Никой от тази страна на Ламанша не знаеше за тях — и всичко това бе готово за внезапното му бягство, ако дойдеше лоша вест. Но не беше очаквал да включат в обвинението и съпруга на дъщеря му.

Брат му и Ричард Глостър го гледаха изпитателно и чакаха, докато той, застанал неподвижно, дишаше с мъка и се опитваше да мисли. До брега имаше два дни път на кон. Там чакаше чудесен кораб с екипаж от четирима мъже, готов да отплава по всяко време. Дъщеря му и съпругът ѝ се намираха в една красива къща на петдесетина километра на юг в очакване на края на бременността ѝ и раждането на първото им дете.

— Още не са казали на Кларънс, така ли? — попита той. Брат му поклати глава. — Добре, можем да го доведем тук заедно с Изабел. Тя ще иска и майка ѝ да е до нея, след като раждането е тъй близко. Не е прекалено далеч, а и има няколко пътя дотам. Ако кралят е изпратил армия, тя ще се движи бавно. А ако са изпратили малцина, просто ще си проправим път с бой — той спря с длан епископа, който понечи да заговори. — Не, няма да оставя жена си или дъщеря си на милостта на Елизабет Удвил. — Изпратили ли сте съобщение на Джон?

— Да — сърдито отвърна брат му. — И изобщо не съм предлагал да оставиш Изабел или Ан. Изпрати веднага вестоносец до Кларънс, на отпочинал кон. Здраво се раздрусах на това седло тук и не бих могъл да пропътувам още толкова път — това е цял ден в двете посоки. За бога, хората на Едуард ще дойдат дотогава.

Уорик изруга, като се мъчеше да размишлява.

— Най-бързо ще стане, ако се отплава надолу покрай брега и някой само да свърне навътре в сушата, за да ги доведе. Независимо от това ще изпратя и вестител на бърз кон, та дано мога да им спечеля неколкочасово предупреждение, преди да стигна там, за да ги взема. Ами ти, Джордж? Идваш ли?

Брат му обърна очи към младия херцог на Глостър и сви рамене.

— Нито моето име, нито това на Ричард фигурират в обвинението. Не смятам, че Едуард особено го е грижа за мен, макар да смея да твърдя, че жена му със сигурност все още се интересува. Тя е Ева на тази английска градина, Ричард. От нея трябва да се пазиш.

— Цял живот разни вълчици са се мъчили да ми прегризат гърлото — отвърна Уорик. — Късмет тогава, Джордж. Благодарен ще ти бъда, ако се погрижиш за майка. Вече е полусляпа и не съм сигурен доколко още разбира какво се случва. Убеден съм, че ще ти е благодарна за добрината.

Двамата братя се спогледаха — съзнаваха напълно, че след като веднъж тръгнеха в различни посоки, много вероятно повече нямаше да се видят с години, ако не изобщо. Джордж разтвори ръце и двамата се прегърнаха, притиснаха се здраво един към друг. Уорик трепна, когато наболата брада на брат му го одра по бузата.

Ричард, херцог на Глостър, стоеше край тях изнервен, външен свидетел на сцената с поруменели бузи. Уорик протегна длан и го стисна за ръката.

— Имаш благодарността ми, че изигра такава роля за това предупреждение. Няма да го забравя.

— Познавам те като добър човек, Ричард — отвърна Глостър и се загледа в краката си.

От гърлото на Уорик се изтръгна дълбока въздишка.

— Май не съм достатъчно добър — отвърна и се усмихна на епископа за последно. — Моли се за мен, братко.

Джордж Невил направи кръстен знак във въздуха и Уорик сведе глава, после затича обратно към вътрешността на къщата.

Въпреки всички безкрайни часове, в които бе планирал изход от катастрофата, в случай че Едуард тръгне да ги преследва, резултатът далеч не излезе тъй гладък, както си го бе представял. Незнайно защо екипажът му се оказа неналичен и трябваше да го буди от странноприемницата — полупияни и стреснати, сънени мъже. Като че ли толкова много седмици, прекарани в готовност, без да имат действителни задължения, се бяха оказали фатални за дисциплината им.

След като веднъж отплаваха, нервите на Уорик се успокоиха малко. Никой не знаеше къде е той и трябваше само да достигне до големия си кораб „Тринити“, на котва в Саутхамптън, за да разполага с моряци и войници, провизии и пари. Не беше трудно да прибере дъщеря си и съпруга ѝ, а после да прекарат два дни по море в хубаво време.