Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Мен какво ме засяга това — сопна ѝ се той. — Ти какво искаш, да раздавам правосъдие на всеки крадец и бандит в тази земя ли? Защо тогава имам съдии и шерифи, и бирници? Това някакъв вид коментар върху отношението ми към Невилови ли е, Елизабет? Ако е тъй, твърде ми е неясен смисълът. Не разбирам намека ти.

Жена му го погледна в очите, изпънала като струна тялото си, и притисна длани в гърдите му. Говореше бавно, с толкова напрегнат глас, че направо го побиваха тръпки.

— Може би имаш нужда да изпуснеш парата от цялото това мрънкане, да пояздиш буйно и да разкъсаш паяжината, която те е обвила и те прави толкова бавен и умозрителен. Ще прозреш нещата, Едуард, когато поговориш с хората и им дадеш правосъдие като техен феодален владетел. Ще го прозреш в начина, по който тези селяни те гледат, като крал. Антъни знае къде е това място. Той ще ти го покаже.

— Не — отвърна Едуард, — не те разбирам, но и няма да хукна изведнъж само защото ти си планирала нещо с брат си. До гуша ми дойде от заговори и слухове, Елизабет. Кажи ми за какво става дума, иначе няма да помръдна от това място, а онези хора там могат да си гният в килията, докато назначим нови съдии и ги изправим пред съда.

Елизабет се поколеба, очите ѝ се разшириха. Дори през ризата си усети как треперят ръцете ѝ.

— Убийствата са станали само преди две седмици рече тя. — Тези мъже твърдят, че Ричард Невил е техният господар: граф Уорик, с предателски действия спрямо короната.

— За бога, Бет! Нима не ме чу? Аз ги помилвах.

— Те обвиняват Уорик — а също и Кларънс, Едуард! Брат ми Антъни ги е разпитвал с огън и желязо. Няма съмнение. Назовават Уорик като участник в конспирация: да те убие и да сложи на твое място Кларънс на трона. Това са нови престъпления, Едуард, които амнистията не покрива, нито пък оневинява. Разбираш ли ме? Баща ми няма мира в гроба си, няма отмъщение за него. Не ме ли разбираш, Едуард?

Кралят погледна жена си и видя как омразата и скръбта бяха добавили бръчки по лицето ѝ, как бяха откраднали и последните следи от младежкия ѝ разцвет. Преди никога не му се беше струвала твърде стара, но сега я видя точно такава.

— О, Елизабет, какво си сторила? — тихо продума той.

— Абсолютно нищо. Тези мъже назоваха двама от най-изтъкнатите ти лордове като предатели и заговорници срещу теб. Антъни ги е разпитвал и с желязо и огън истината е излязла наяве. Те не лъжат.

— И няма да ми кажеш истината, дори сега?

Елизабет скръцна с челюст и погледът ѝ замръзна.

— Това са нови престъпления, Едуард — повтори тя. — Тук не си давал клетва. Скъпоценната ти амнистия е за всичко, което е ставало преди. Не я нарушаваш.

Едуард извърна поглед, налегна го тъга.

— Много добре. Ще отида там, наистина. Ще чуя обвиненията им срещу Уорик и собствения ми брат — той пое бавно въздух и тя се отдръпна, щом видя как гневът напира в него. — Но нищо повече от това не обещавам.

— Това е достатъчно — рече тя, изведнъж отчаяно търсеща да запълни бездната, която се разкри помежду им. Притисна устните си към неговите със сълзи и целувки. — След като чуеш какво разправят те, можеш да арестуваш предателите. Може би тогава ще ги видим да свършват така, както заслужават.

Едуард изтрая целувките, но чувстваше студенина помежду им. Тя не му се беше доверила и той не можеше съвсем да си спомни как я беше гледал преди пленничеството си. Сети се за един момент от живота си — беше оставил едно куче, а после, месеци по-късно, се беше завърнал. Животното си изглеждаше както преди, но някак си бе различно — в миризмата му, в усещането за козината му при пипане. Отне време, докато си възвърнат лекотата на старите им отношения и докато това не се случи, все му се струваше, че е друго куче. Може би това не бе нещо, което да обсъжда с Елизабет, макар че се чувстваше почти по същия начин. Смъртта на баща ѝ я беше направила по-корава или пък бе унищожила някаква мекота, която преди смяташе за даденост.

Остави я със сълзи в очите, макар да не знаеше дали са от облекчение, или пък от тъга. Отиде до конюшните и се смръщи, щом видя, че брат ѝ Антъни го чака с приготвен за езда кон. Счупената му китка беше зараснала още преди месеци. Както с Елизабет, така и с него Едуард не успя да възвърне лекотата в отношенията им, макар да подозираше, че причината е същата. Той също за известно време бе загубил ума си, след като убиха баща му. Сигурно не беше изненадващо, че Удвилови станаха по-коравосърдечни и изпълнени с горчивина заради смъртта на родствениците си.