Конн Иггульден - Кръвна връзка

Маргарет Анжуйска не би имала и една десета от поддръжката, която Елизабет събра само за няколко месеца. Но пък тя никога не бе имала и Едуард за съпруг. Всичко, което кралят беше казал, се потвърди — и много повече дори. Хенри никога не бе печелил битка, докато бойците на половин Англия бяха видели как Едуард се бие при Тоутън, как предвожда войските. Тези мъже, които се бяха сражавали за Йорк, бяха все още живи. Те си спомняха безумния устрем, с който Едуард тръгна, за да смаже атаката по фланга. Бяха видели как кралят се бие за тях и в замяна бяха излезли за него — за да опожаряват и преследват лордовете Невил.

Хенри Ланкастър се бе крил из манастири и абатства, докато Едуард ходеше на лов и обикаляше съдилища и градове, забавляваше се, както се полага на един млад мъж, и пръскаше пари, за да купува щедри подаръци за семейството си. На бедния Хенри никога не би му дошло наум да омайва с чар хората, които доброволно биха тръгнали след него. Не ставаше дума само за огромния ръст на Едуард, нито за уменията му да обучава соколи и кучета. Образът му бе на крал грубиян, но въпреки това вместваше в себе си далеч повече идеята за крал от Хенри.

Уорик се взря в самодоволното изражение на младия мъж и му се прииска да разбие увереността му. Той поклати глава и се усмихна, сякаш за да укори малко дете, като знаеше, че с това ще вбеси Едуард.

— Бих могъл да извадя Хенри от Тауър. Съпругата и синът му са добре във Франция. Една цяла родствена линия — по-скоро, истинската родствена линия, да възстановя на трона истинския крал. Чух, че Едуард Уестминстър е прекрасен младеж, вече пораснал доста висок.

При тези думи Едуард се наклони напред и присмехулната му физиономия изчезна.

— Ти не… няма да сториш това — и заговори отново, преди Уорик да започне. — О, убеден съм, че би сложил Хенри на трона ми, ако можеше. Но сега следвай моята логика, Ричард. Тук бях достатъчно дълго сам, за да размишлявам. Ти имаше възможността да убиеш този блед светец. И не го стори. Не се оплаквам, Ричард. Аз също съм жив, тъй че съм благодарен. Но истината е, че по природа не си хладнокръвен убиец. А ти ще трябва да си този, който отново ще сложи короната на главата на Хенри. Разбираш ли това? Подозирам, че е така, иначе това щеше вече да е станало. Щеше да трябва да газиш в кръв — да посечеш всеки от рода Удвил, включително и собствените ми дъщери. А ти не би сторил подобно нещо. Не и човека, когото съм познавал, към когото съм изпитвал уважение от дете. Не е вътре в теб.

Уорик го гледа достатъчно дълго, за да улови следата от безпокойство зад шумното му фучене. Разбираше го, като имаше предвид собствените си две момичета. Децата бяха заложници на бъдещето, уязвими за враговете. Само фактът, че съществуваха, можеше да превърне един силен мъж в слабак, който иначе би нехаел за собствената си смърт.

— Не. Всичко това е истина — отвърна той. Едуард изсумтя със зле прикрито облекчение и отново се отпусна назад, докато Уорик продължи:

— Вярно е, че не бих потопил ръцете си в толкова много кръв. Въпреки това си имам брат. Джон Невил. Мнозина е убил той по твоя заповед в годините след Тоутън.

Едуард оклюма глава и поглади наболата брада около устата си. Усети колко истина се крие в тези думи и се помъчи да не показва страха си. Уорик му кимна едва ли не с тъга.

— Граф Ривърс е вече изстинал в земята. Синът му Джон е мъртъв. Гневът на брат ми, Едуард. Нима си мислеше, че можеш да му отнемеш титлата без всякакви последствия? Дори вярното куче ще те ухапе, ако многократно му издърпваш кокала от устата — той поклати тъжно глава. — Нима смяташе, че сам ще държа всеки нож в ръката си? Ако трябва да избирам един метод пред друг, то не бих оставил враговете си живи. Не, ако бях на твое място, бих се молил да мога да контролирам проклетите бунтове, преди да трябва да се вземе решение за твоята съдба.

Уорик се изправи ядосан, че си е позволил да изпусне тази информация пред краля, който сега седеше с отворена уста. Всичко до този момент беше само предположения и гадаене, но сега Едуард знаеше, че заради затварянето му наистина са възникнали бунтове.

— Пусни ме на свобода , Ричард! — извика той и стисна юмруци.

— Не мога! — сряза го Уорик.

Той напусна стаята, а Едуард скочи на крака и пътят му бе пресечен от двамата войници, които го гледаха изпод вежди и притискаха гърдите му с ръце. За миг му се прииска да ги отблъсне, макар че носеха железни пръти, за да го зашеметят, ако направи такъв опит — а и долу имаше още стражи.