Конн Иггульден - Кръвна връзка

Двамата стражи стояха току зад гърба на Едуард, като почтително следяха всяко негово движение, да не би да скочи на Уорик. Трудно бе човек да се отпусне под зоркия им поглед, макар че Едуард, изглежда, успяваше, преспокойно облегнат в стола си с кръстосани глезени. Уорик потърси някакъв признак за неудобство от затворничеството, но не откри нищо.

— Значи нямаш оплаквания? — попита той. — Хората ми са се отнесли почтително с теб?

— С изключение на това, че държат за затворник краля на Англия, да — отвърна Едуард и сви рамене. — Дебелият ти брат, архиепископът, се похвали, че държиш в килия двама крале. Тогава възразих, че е само един. Предполагам, вече разбираш, че има разлика между това да държиш в затвора Хенри Ланкастър и да държиш мен в плен.

Едуард го наблюдаваше внимателно и Уорик поддържаше безстрастно изражение на лицето си, мъчейки се да не показва чувства. Дразнеше го, че Едуард отново се е облегнал назад и се усмихва, сякаш е видял нещо забележително.

— Дните минават бавно тук, като имам само Библията за четене. Колко измина, два месеца ли? Малко повече? Изпуснах една прекрасна пролет, тъй като не мога да излизам от кулата. Трудно ми е да ти простя за това, Уорик, че ме накара да пропусна такава хубава пролет. Колко още остава, докато ме пуснеш, как мислиш?

— Какво те кара да смяташ, че ще го сторя? — попита Уорик. — Брат ти Джордж ми е зет. Мога да го сложа на трона, ако пожелая — и да продължа оттам.

За негово раздразнение Едуард се засмя и поклати глава.

— И смяташ, че той ще ти се довери, ако го сториш? Доста по-добре от теб го познавам, Ричард. Той е глупак, така е, и е роден послушко, да, но няма да стане крал, докато аз съм жив — и няма да ти прости, ако ме убият. Смятам, че прекрасно знаеш това, поради което аз трябва да търпя тази скука тук, докато ти се мъчиш да поправиш ужасната грешка, която допусна.

— Не съм допуснал грешка — раздразнено възрази Уорик.

— Не си ли? Ако ме убиеш, повече няма да заспиш спокойно заради страха от братята ми. Рано или късно техен последовател ще предложи на някой от тях главата ти. Вече цялата страна знае, че си взел за затворник краля на Англия. Мълва се разнася из цялата страна. Нима смяташе, че ще стане както с Хенри? Май така си си мислил. Слабовато, малоумно дете, което никой дори не е виждал от години. Нито на лордовете, нито на обикновените хора им направи впечатление, когато Хенри беше заловен. Само съпругата му ги принуждаваше да се бият за него, иначе те просто щяха да изритат камък или два ядосано, да погледнат в другата посока и да не си помръднат пръста.

Погледът му стана леденостуден и Уорик усети напиращия под повърхността гняв. Косата на краля беше израснала твърде дълга и се беше сплъстила като грива. Наистина имаше нещо лъвско в него, както се бе излегнал там с цялата си сила и невъзмутимост.

— Аз не съм Хенри — продължи той. — Предполагам, видяло ти се е по-трудно да ме държиш в плен, отколкото си очаквал. Да, виждам го по лицето ти. Колко графства са се надигнали досега, за да ти искат главата? Колцина шерифи са били убити, или пък съдии и бирници, или пък представители на закона? Колко членове на парламента са били преследвани по улиците от разгневените тълпи? Аз съм кралят на Англия, Ричард! Имам кръвна връзка и съюзници в половината от благородническите родове в Англия сега — и усещам мирис на пушек във въздуха.

Уорик само гледаше втренчено, а младият мъж пред него изсумтя и вдиша шумно, но погледът му оставаше непоколебим.

— Да, това е, Ричард. Англия в пламъци. Тъй че… колко ще мине, мислиш, преди да трябва да ме освободиш?

Уорик се дразнеше от това, че предсказанията на Едуард бяха грешни единствено в мащабността си. Ужасяващата истина бе, че младият крал не преувеличаваше много. Реакцията след залавянето на краля се изразяваше в бунтове и размирици в цялата страна. Разярена тълпа бе преследвала брат му, архиепископа, и той трябваше да се барикадира в абатството, иначе рискуваше да го убият. Няколко от фамилните резиденции на Невилови бяха изпепелени и цели градове въставаха, бесеха служителите на закона и мародерстваха — но винаги на първо място именията на рода Невил.

Ръката, която дърпаше конците, се подразбираше ясно в точността на атаките, но според Уорик те надминаваха дори най-големите очаквания на Елизабет, тъй като огънят се разпространяваше с лекота от една гора в съседната. В годините след женитбата ѝ тя очевидно бе приласкала и очаровала всеки мъж с власт от обкръжението на крал Едуард. Призивът ѝ се поде от хиляди гърла и с всеки изминал ден удвояваше силата си, разпространяваше се от имот на имот, от село на село, от южните пристанища до Уелс, та чак до границата с Шотландия. И най-лошото бе, че слуховете, които разпространяваше преди, тъй добре паснаха на реалността, на факта, че Уорик залови и плени съпруга ѝ. Така Невилови се затвърдиха като предатели, точно както твърдеше и Елизабет Удвил. Никой не можеше да го отрече, след като бяха заловили крал Едуард по собствения му път и го бяха отвели в изгнаничество.