Конн Иггульден - Кръвна връзка

Джордж, херцог на Кларънс, влезе в залата, бършейки лицето си с гореща влажна кърпа, тъй като го бяха повикали точно в момента, когато щяха да го бръснат. Изненадан, той видя, че срещу него идва Ричард Невил.

— Милорд Невил? Какво е станало, та да ме търсите тук? — младежът изведнъж пребледня. — Нещо с Изабел ли? Милорд, да не е болна?

Уорик спря и се поклони на мъжа с по-висок ранг.

— Изабел е с мен, Джордж. Навън е, изпълнена с живот.

— Не разбирам — рече младежът и избърса врата си, а след това подхвърли кърпата на един слуга, който я улови във въздуха. — Да дойда ли с вас, за да я видя? Сър, нищо не разбирам.

Уорик хвърли поглед към слугата, припомняйки му, че не са сами. После му показа с жест вратата, която знаеше, че води към стълбите и до железния покрив на двореца. Щеше да е тихо и защитено от ушите на онези, които биха докладвали думите му на краля.

— Това, което имам да ви кажа, е единствено за вашите уши, милорд Кларънс. Елате с мен, моля. Ще ви обясня всичко.

Младият херцог веднага го последва, без на лицето му да се изпише и следа от подозрение. Двамата се изкачиха по железните стъпала и бутнаха капака, който извеждаше на открито. Всеки, който би се качил след тях, за да подслушва, щеше да бъде чут. Сега, за първи пет от дни, Уорик задиша по-леко, усети мириса на реката и на града, докато над главите им се стрелкаха и крякаха чайки.

— Имаш ли ми доверие, Джордж? — попита го Уорик, щом младият мъж застана до него.

— Разбира се, сър. Знам, че се застъпихте за моята кауза пред краля. Знам, че спорихте заради мен с него, и съм ви благодарен повече, отколкото мога да изкажа с думи. Само мога да съжалявам, че не постигнахме нищо накрая. Изабел добре ли е, сър? Не посмях да ѝ пиша през последните месеци. Мога ли да я видя в каретата, когато си тръгвате?

— Това зависи от теб, Джордж — отвърна Уорик. — Аз дойдох, за да те отведа към брега, ако желаеш да дойдеш. Там ме чака кораб, малко корабче, което ще ни отведе до крепостта Кале. Оттам имам документи, с които да мина през портите и да ида във Франция.

Кларънс поклати глава.

— С Изабел ли, сър? Не разбирам точно какво ми казвате.

Уорик пое дълбоко въздух. Тук беше същината и тя бе част от онова, което планираше през зимните месеци.

— Брат ти не може да те ожени, ако вече си обвързан, Джордж. Ако се ожениш за дъщеря ми, Едуард нищо не може да стори, за да го предотврати, не и тогава. Ти си му брат и ми се струва, че впоследствие той ще разбере, че това е най-доброто за теб.

Джордж Кларънс го изгледа сащисано, докато силният на тази височина вятър развяваше косата му по челото и пред ококорените му очи.

— Вие ще ми позволите да се оженя за Изабел? Във Франция?

— Милорд Кларънс, това ще стане още днес, преди слънцето да е залязло, ако успеете навреме да си съберете ума! Всичко съм подготвил вместо вас. Въпросът е единствено дали искате този брак и дали смеете да рискувате гнева на брат си.

— Да се оженя за Изабел? Хиляди пъти „да“! — отвърна младежът и стисна бъдещия си тъст за ръката — толкова силно, че Уорик трепна от болка. — Да, милорд. Благодаря ви! Да, ще дойда във Франция и да, ще се оженя за дъщеря ви, ще я защитавам и ще ѝ дам честта си като щит, за да я пази.

Младият мъж се загледа в лодките по Темза със замаяни от почуда очи. Изведнъж погледът му потъмня и той се обърна.

— Ами вие, сър? Брат ми ще ми прости, сигурен съм. И, разбира се, ще прости на съпругата ми. Нима той самият не се ожени по любов? Едуард ще беснее, ще чупи посуда, но няма да ми потърси сметка, така мисля. За вас обаче неговият гняв ще бъде… — тук гласът му заглъхна, защото се сети, че не му се иска да разубеди Уорик от изпълнението на плана.

— Аз съм най-първият му граф и негов съветник — внимателно обясни Уорик. — След Тоутън той ме нарече свой другар, а пък семейството ми е поддържало от самото начало както Едуард, така и вашия баща. Може да избухне, Джордж, да, сигурен съм, че ще е така — но двамата с него сме приятели и бурята ще отшуми.

Уорик говореше с лекота, макар че вече не вярваше в нищо от това. Дали заради отровата, която Елизабет Удвил изливаше в ушите му, или заради собственото му чувство за предателство и детинския му нрав, но Уорик имаше съвсем ясно съзнание за пълния разрив, който щеше да последва. Бе прекарал няколко тъмни нощи, за да го планира.

Джордж Кларънс чу всичко, което искаше — че сватбата може да се осъществи и че всичко ще бъде за добро с времето. Той прегърна Уорик, изненадвайки го, преди да хукне надолу по стълбите с такава скорост, че графът бе сигурен как ще падне и ще си счупи врата.