Конн Иггульден - Кръвна връзка

Щом чу тропота на копита, вдигна очи. Покрай конюшните минаваше някакъв кон, държан на къс повод, който въпреки това се дърпаше настрани с изцъклени очи. Животното се бе стреснало от нещо и сега предаваше на останалите нервността си с цвилене и тропане, напомняше им за хищници, които нападат стадото.

Едуард изгледа с раздразнение жилестия мъж, който докара жребеца сред другите и ги разтревожи. Не го познаваше, макар че бе невъзможно външен човек да стигне до конюшните и личността на краля, без да го спрат. Едуард обичаше да се преструва, че не го интересува какви мерки за сигурността му взима стражата му, но, оглеждайки го, с удоволствие установи, че е бил претърсен. Той го наблюдаваше намръщено. Непознатият слезе от коня си и падна на коляно. Носеше ризница и наметало от кожа и вълна, доста износено и почти толкова прашно, колкото конете. Предположи, че идва отдалеч, и не се изненада, когато мъжът заговори със заваления говор на Севера.

— Ваше Кралско Височество, моят господар Джеймс Стрейнджуейз, шериф на Йорк, ме изпрати при вас. Трябва да ви докладвам за въстание на тъкачите в селата край града, с безредици и тревоги, милорд, твърде големи, за да могат хората на шерифа да ги потушат. Сър Джеймс моли за няколко десетки мъже, шейсетина или осемдесетина, не повече, които да идат на север. В името на краля той ще припомни на тъкачите, че те не могат да решават какви данъци ще плащат и на какви закони ще се подчиняват.

Кралят повдигна вежди и потърка четината по челюстта си. Вече нямаше брада, обръсна се заради настъпващата пролет. Беше стоял затворен в Уиндзор и Уестминстър в продължение на месеци, студени и тъмни, ядеше и пиеше твърде много, та бе затлъстял като прасе. Потупваше се леко по корема и размишляваше, докато вестоносецът чакаше.

— Иди в кухните и кажи, че съм наредил да те нахранят — каза той на мъжа.

Онзи се поклони, а Едуард впери поглед в слънчевата далечина покрай конете, хората и шумотевицата. Засмя се на себе си и взе решение. В страната цареше мир. Зимата бе дала път на пролетта с всичките надежди, които носеше.

— Мисля, че ще ида в Йорк — промърмори сам на себе си и се усмихна. Представи си лицата на тъкачите бунтари, щом видят, че самият крал на Англия и хората му галопират към тях. Може би ще трябва да обеси водачите им или да наложи с камшик неколцина; най-често такъв се оказваше случаят. Щеше да пусне сокола си срещу новия ястреб, който братята Удвил бяха отгледали от малко пиленце. Знаеше, че ще се радва да покаже на братята на жена си колко бързо може да лети кралският ястреб, след като тъкачите веднъж завинаги са се прибрали по домовете си.

— Антъни! — извика той.

Рицарят вдигна очи от мястото наблизо, откъдето беше наблюдавал как вестителят влиза и си отива. Мъжете Удвил винаги реагираха бързо, когато Едуард ги повикаше.

— Да, Ваше Височество — той спря и му се поклони. От дясната китка нагоре ръката му бе поставена в шина и пристегната толкова силно, че пръстите му се показваха дебели и червени.

— Как ти е ръката?

— Все още счупена, Ваше Височество. Надявам се да заздравее достатъчно добре. Тогава може би ще ми дадете възможност да защитя честта си.

— Щом така искаш — усмихна му се Едуард. Тъй като той самият бе счупил ръката му по време на турнирните обучения, честно беше да се съгласи. — Макар че, съжалявам, но не може да ни придружаваш днес, брат ти ще пуска вашия сокол. Накрая няма да има никакво значение — захили се, щом другият го погледна с присмехулно отчаяние в погледа. — Смятам да отведа лова малко по-далеч, отколкото бях планирал. Сега със сигурност ще имам нужда от тези прекрасни момчета тук, но и още четирийсетина рицари на кон… и стотина от най-добрите стрелци с лък.

— Има само неколцина майстори на лъка в казармите тук, милорд — отвърна Антъни. — Мога да намеря още дузина в Бейнардс и още от училището за стрелци… — той спря, щом Едуард направи нетърпелив жест с ръка. — Да, Ваше Височество, ще ги събера веднага.

Отдалечи се с шумни стъпки и остави Едуард на опитите му да подмами ирландския сокол от стойката върху ръката си. Той усещаше как ноктите на птицата се свиват дори през дебелия слой кожа на ръкавицата.

Какво удоволствие е да усещаш как всичко расте и се раззеленява около теб! Едуард щеше да остави Уиндзор и целия студ и влага от зимата зад себе си, за да иде на лов, да търси, да наказва както му е угодно. При тези мисли адреналинът му се покачи и соколът, почувствал това, разпери криле и наддаде крясък в готовност за лов.