Конн Иггульден - Кръвна връзка

На сутринта Уорик се събуди с главоболие, макар да бе изпил само чаша вино. Със сумтене и ръмжене изяде купата топъл овес с мед, току гълчеше прислугата в странноприемницата, а после гневно се укоряваше заради собствената си липса на контрол. Видя, че Ричард е оседлал коня си и четка козината на животното, за да заблести отново. Уорик стъпи на блокчето за качване и яхна своя кон.

— Благодаря ти, момче — каза му. — Днес много неща ми тежат. Боя се, че не съм добра компания.

— Разбирам, сър. Страхувате се, че брат ми ще ви откаже.

Уорик вдигна очи, в които се четеше изненада и притеснение.

— Какво знаеш ти за това?

Ричард се усмихна едва-едва, усетил гнева на човека, когото искаше да впечатли.

— Изабел почти за нищо друго не говори през последните месеци. А пък Джордж ми е брат, той ми пише.

Уорик премигна. Понечи да попита младежа за неговото мнение, но бързо се отказа. Нямаше смисъл. Вместо това дръпна юздите и обърна коня си към вратата на двора, пред който на около трийсетина метра минаваше пътят за Лондон.

— Надявам се кралят да удовлетвори молбата ви, сър. Бих искал да видя Изабел щастлива.

— Аз също — промърмори Уорик.

Той разкърши врат и тръгна към пътя. Ричард го последва. Как му се искаше да може да направи нещо за този мъж, който се бе отнесъл тъй мило с него.

Дадоха на Уорик аудиенция при краля моментално. Той тръгна на кон към двореца Уестминстър покрай реката. Ричард Глостър го придружи до вратата на кралските покои. Застанаха един до друг там и зачакаха да ги пуснат вътре. Уорик провери с поглед външността на младежа и поизтупа праха от връхната си дреха. Жестът накара брата на краля да се усмихне; в този момент вратата се отвори и те влязоха.

Изражението на Уорик се стегна, като видя Едуард и Елизабет седнали един до друг с децата им около тях. Представляваха мила семейна гледка и някак си това му се видя фалшиво. Уорик искаше Едуард да прецени молбата му в качеството си на крал, а не като съпруг и баща. Поставен в такава обстановка, обграден от обожанието на съпругата си и гугукащите дъщерички, той не можеше да влезе и в двете роли едновременно.

Уорик и Глостър паднаха на коляно пред кралското семейство, после се изправиха, щом Едуард приближи, за да ги поздрави. Той прегърна брат си толкова силно, че момчето изохка.

— Силен изглеждаш! — възкликна кралят и се пресегна, за да стисне бицепса на дясната му ръка, все едно беше теле за продан. — На теб трябва да благодаря за това — продължи той и кимна на Уорик.

Уорик поклати глава, все още напрегнат.

— Той работи усилено, Ваше Височество. Меч, копие и бойна брадва, конен спорт, латински, френски… — тук поспря и Ричард се намеси:

— Закони и тактика също, Едуард. Нали имам желание да съм ти полезен.

— Не се съмнявам, че ще ми бъдеш от полза — отвърна Едуард. — Майка ми пита за брат ми, Уорик. Ще предадеш ли вече възпитаника си на мен?

Уорик премига и прочисти гърлото си, за да спечели време.

— Ваше Височество, не съм мислил… не бях планирал още днес да го освобождавам от задълженията му.

— Все пак доволен съм от това, което виждам. Имаш моите благодарности. Времето на възпитание премина, Уорик, и ти се справи добре.

Смутени под втренчения поглед на краля и кралицата, Уорик и Глостър си стиснаха ръцете, прегърнаха се набързо и неловко. По-големият брат отвори уста, за да каже нещо, с което да почете годините им заедно, но младежът се поклони сковано, завъртя се на пета и напусна покоите.

Уорик се обърна към тях и видя, че те все още го гледат изпитателно. Само малките дечица не усещаха това; гледачката им ги събираше, щом те се отдалечаваха твърде много. Дъхът му секна, щом усети, че моментът е настъпил и повече не може да се отлага.

— Ваше Височество, изминаха много месеци, откакто отправих към вас молба да разрешите женитбата на дъщеря ми Изабел и брат ви Джордж Кларънс. И тъй като сме приятели, мога ли вече да получа отговор?

— Много мислих по въпроса, Ричард — отвърна Едуард. — Брат ми Джордж е само на деветнайсет. Не се съмнявам, той е убеден, че е влюбен, но след няколко години аз ще му избера съпруга. Отговорът ми на твоята молба е „не“.

Уорик остана неподвижен. Макар че изражението му едва ли се промени, гневът му беше толкова очевиден, колкото и упражненият върху него контрол. Зад Едуард Елизабет леко се приведе напред от вълнение. Поразтворените ѝ устни се извиха в усмивка едва забележимо, докато тя се наслаждаваше на неловкото му положение.