Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Което аз ще дам на брат ми! Двамата с Елизабет си подхождат по възраст. Те дори се обичат, тъй казва той. Кой съм аз, че да откажа на брат си любовта му, когато тя ще му донесе и половината Англия като зестра?

Елизабет нацупи устни, като трудно контролираше яда си. Тя прибра гърдата си и повика една слугиня, за да ѝ връчи бебето, макар че то започна да врещи. Една дойка щеше да продължи да я храни в кухните.

Щом пак останаха сами, тя се приведе напред в стола и стисна длани в скута си.

— Знаеш ли, съпруже мой, наистина те обожавам — и ти си господарят в тази къща и на всяко място, на което се намираме. Ако ми дадеш последната си дума по този въпрос, ще приема волята ти, заклевам се. Само помисли това обаче — ти не си от кралско потекло — тя вдигна ръка, когато Едуард понечи да ѝ се нахвърли, все по-гневен. — Моля те. Твоят прапрадядо е бил Едмънд Йорк, четвърти кралски син. Той не е бил претендент за короната, която ти сега носиш, но е имал богатства. Оженил се е успешно и неговите син и внук били силни и умни. Те изградили огромни имения и събрали титли чрез бракове и почести, докато накрая твоят баща бил достатъчно силен, за да претендира за трона.

— Разбирам — рече Едуард. По стисната му челюст тя повярва, че наистина е така, но въпреки това предпочете да се доизкаже, да е сигурна, че я е чул.

— Брат ти Джордж Кларънс е също син на баща ти, Едуард. Той има същите ум и сила. Ако позволиш да се ожени за наследницата на огромните богатства на Уорик, той в един момент ще те предизвика — или пък неговите синове или внуци. Така ти ще натрупаш неприятности за един бъдещ ден, за още една война между братовчеди и братя. Моля те. Колкото и това да нарани брат ти Джордж, ти трябва да забраниш този брак заради собствените си деца.

— Не мога да му дам такава причина — отвърна той. — Как да му кажа: „Джордж, не искам ти и твоето семейство да преуспеете, защото е възможно един ден децата ти да бъдат заплаха за моите“. Такава би била реакцията на един страхливец, Елизабет. Караш ме да се притеснявам от собствените си братя ли? От Джордж и Ричард? Майка ми Сесили не е отгледала мекушави мъже, наистина, но не е възпитавала и хамелеони. Не се боя от тях — нито пък от синовете им.

— Не, макар че произхождаш от по-маловажен род, ти сега си крал, Едуард. Трябва да гледаш една крачка напред, хиляда години напред дори, като започнеш от малките момиченца, които съм хранила в скута си. Джордж Кларънс стана херцог благодарение на теб. Нека се задоволи с това. Ще му намеря друга жена, а ако по-нататък избере да вземе Изабел Невил за своя любовница, то си е негова работа, разбира се. Има решения и избори, които един крал трябва да направи, Едуард. Брат ти ще разбере това.

— А когато ме попита за причините?

Елизабет му се усмихна.

— Кажи му, че нямаш доверие на мъжа, който ще му стане свекър, ако решиш. Или пък че момичето Невил е бездетна, или пък че луната е била в затъмнение, когато си чул новината. Няма никакво значение . Той се е заклел пред безсмъртната си душа да ти се подчинява за всичко. Ако те попита, припомни му това .

Уорик усети да се задъхва, макар че бе извървял само десетина километра в студа. Имението Мидълхам бе притихнало до зимата. Половината от голямата къща бе затворена и заключена, всички прозорци бяха запечатани заради гнездата на прилепите и птиците. Без съмнения някой бухал или лястовица щяха да се промъкнат вътре. Винаги го правеха, затова първата им работа напролет беше да разчистят малките мъртви телца, винаги по-леки, отколкото изглеждаха.

— Можем да си починем тук за момент — рече той. — По-скоро заради теб, Изабел, а не заради мен. Аз бих могъл да вървя цял ден.

— Надявам се да е така, татко — отвърна дъщеря му, в абсолютно неведение за факта, че баща ѝ направо издъхва и е изнемощял от умора. Дори да ѝ го беше казал, тя нямаше да му повярва така или иначе. Той се облегна на един дървен стълб и се загледа в тъмната земя на хълма, посипана с първия скреж, която се стелеше из долината. В този студ половината птици ги нямаше. Известно време единственият звук в целия свят беше собственото му дишане, изненадващо силен, щом веднъж го забеляза.

Дъщеря му бе красива, беше убеден в това, с дълъг врат и румени бузи, с бели и равни зъби, наострени от ябълките, които тя обожаваше. Беше израснала в Мидълхам точно като него, макар че по-голямата част от годината прекарваше в компанията на майка му и своята собствена майка — три жени, които се грижеха за имението заедно, за което им беше безкрайно благодарен, и които се разбираха едва ли не като три сестри или три приятелки. Брат му Джон бе направил коментар за трите възрасти на жените, за който по-късно съжали, но Изабел беше въплъщение на девицата, така както Ан — на майката, а майка му Алис се бе превърнала в старица, спаружена, след смъртта на баща му, сякаш старият мъж беше отнесъл някаква жизненоважна част от нея със себе си в гроба.