Джон Невил, маркиз Монтагю, не отговори на въпросите му; предпочиташе да си отчупи едно пилешко бутче от ястието на масата и да приеме чаша с вино. Щом почувства, че погледът на Уорик не се отмества от него, махна раздразнено с ръка. Джон Невил лично бе екзекутирал десетина мъже за крал Едуард. Неговата лоялност беше абсолютна, безпрекословна. А се оказа, че за награда му отнемат титлата и я дават на сина на Пърси. Щом умът му потънеше твърде дълго в мисли за тази несправедливост, той не смееше да проговори на глас дори пред Уорик. Брат му Ричард по-скоро бе готов да понесе всякакво унижение, отколкото да стори онова, което всички знаеха, че ще дойде след време.
Едуард и съпругата му щяха да изкарат всички им с прасетата и гъските, преди да са приключили, сигурен беше в това. Изяждаше го ярост и заради братята му, беше ужасѐн колко несправедливо се бяха отнесли с тях. Уорик бе изпратен във Франция само за да бъде унизен и използван за залог. Отнеха от Джордж Големия печат под заплахата на мечовете, а свидната титла на Джон откраднаха и я предадоха на едно момче. Това приличаше на цял заговор, не само да им имаха зъб. И инициаторът на всичко се казваше Елизабет Удвил, дълбоко в сърцето си бе убеден в това. Срамно наистина, че Уорик познаваше две жени, които бяха готови да идат накрай света само и само да навредят на рода му. Ако някога техните интереси бяха съвпадали, то Джон подозираше, че са можели да поставят и Невил на трона на Англия.
Джордж Невил влезе и приближи до братята си, за да им стисне ръцете.
— Чичо Фокънбърг пристигна — каза им. — Да поръчам ли да го доведат?
— Не ни е предупредил, че ще идва — отвърна намръщен Уорик. Погледът му се прехвърли от единия върху другия му брат. — А, какво има?
— Майка — отвърна Джордж. — Тя мисли, че може би ще е разумно да се съберем всички Невил на едно място. Бог е свидетел, че не сме това, което бяхме някога. Шестима братовчеди чакат благоволението ти, Ричард. Жалка бройка, макар че наистина притежават хубава земя. Съсипали са ни. Приличаме на парцали, преправени от красиви знамена, но ти все още си главата на рода ни.
— Майка предложи, че поне трябва да обсъдим годините, които предстоят — обади се Джон Невил и добави: — Може би преди крал Едуард да стане баща на син и наследник. Три дъщери досега, но пък тази плодовита кобила и преди е имала момчета. Със сигурност ще се пръкне още едно. Как смятате, дали мъжете Невил ще бъдат изцяло изтласкани настрани? Не си представям как ще оцелеем още един сезон с тази нейна злоба към нас.
Нямаше нужда да се споменава кого имаха предвид, не и в тази компания.
— Няма да обсъждам с вас неща, които означават държавна измяна — просъска яростно Уорик към братята си. — С удоволствие ще се видя с братовчедите и с чичо Фокънбърг, но няма да обсъждам заговори или каквото и да е, което би дало на крал Едуард повод да постави под въпрос нашата лоялност. Искате да подпалим този дом ли? Точно това рискувате. За бога, та братът на краля живее тук!
— Не съм глупак, Ричард — заговори Джон Невил. — Още преди часове го изпратихме на пазара да купи бренди. Ако възнамерява да шпионира за краля, няма да има такава възможност преди тази вечер или утре сутринта. Така или иначе, той вече не е момче. Аз бих го изпратил у дома, обратно при майка му. Изпълнил си си задълженията към него, та и повече — той поклати глава, докато отвътре гневът му напираше. — Не разбирам защо се въздържаш сега, след всичко, което изстрадахме.
— Чака петицията си — намеси се Джордж Невил.
— О, да, разбира се — кисело продължи Джон. — Имаш право на нея. Нашият брат все още се надява, че ще я уважат, та да омъжи своята Изабел за един Плантагенет. Казвам ти го, тя никога няма да го позволи. А крал Едуард вече показа, че нейната дума е по-тежка от тази на Съвета на лордовете, които досега му служиха толкова добре. Истината е съвсем проста — тя го превърна в играчка в леглото си.
— Действително се надявам, че дъщеря ми ще открие своя съпруг в лицето на Джордж, херцог на Кларънс — ядно отвърна Уорик. — Изабел е доволна от този избор. Той е само с една година по-голям от нея и те са… подходяща двойка. Тя ще стане херцогиня, а той ще придобие имотите ѝ след време.
— Колко време мина, откакто попита краля? — промърмори Джон.
Уорик поклати глава.
— Не, няма да ме накараш да се безпокоя. Да, минаха няколко месеца, какво от това? Подобно свързване на родовете не може да се реши ей така, на момента, то става бавно, задълбочено, внимателно, като се преценява всяка посока, в която може да задуха вятърът.
Читать дальше