Конн Иггульден - Кръвна връзка

Тя прокара ръце по широките му рамене и пак се възхити на силата им, придобита от цял живот боравене с меч и боздуган. Мускулите му се свиваха под допира ѝ и всеки един мърдаше под дланта ѝ, докато накрая цялото му тяло се загърчи от вниманието ѝ. Той се пресегна за ризата си и се облече.

— Не съм сигурен за Джон Невил, Елизабет. Той с нищо не ми е навредил и е доста подло да му отнема онова, което смята за най-ценната награда на света.

Елизабет изведнъж седна изправена и с ръка пред гърдите изтегли коленете си нагоре.

— Не става дума за вреди тук, Едуард, а за баланс, както говорехме досега. Невилови са все още твърде силни, тъй че политиката на трона е винаги такава, че да ги облагодетелства повече от теб самия или пък Англия. Не съм молила да назначаваш някой Удвил за канцлер, а само да откажеш тази важна роля да се изпълнява от архиепископа, с неговата лоялност към семейството му и Рим.

— Той не се опълчи, както ти очакваше — прошепна Едуард. — Съгласи се смирено като агънце.

— Убедена съм, то е, защото си завел там силни мъже и си го открил само с неколцина слуги. Какъв избор е имал тогава, освен да предаде кротко печата? Не, хубаво направи, поправи злото. Ти произхождаш от рода Йорк. Ако сега ги поокастриш, синовете и дъщерите ти няма да трябва да се изправят пред друга гражданска война след трийсет години, нито пък внуците ти след това. Ще намерим баланса отново и няма да има отделно семейство, което да е по-силно от другите — освен твоето.

— Семейство Пърси поддържаха крал Хенри, знаеш го. Ако аз измъкна техния наследник от кулата и го сложа на мястото на Нортъмбърланд, може за нищо да превърна Джон Невил в свой враг.

— Кралят на Севера ли? Така го наричат. От Нортъмбърланд онзи Невил контролира целия Север — с брат си Джордж, архиепископа на Йорк — от границата с Шотландия до река Трент. Сега виждаш ли картинката? Не можеш да управляваш в половин страна, Едуард! Родовете Пърси и Невил се бият помежду си от няколко поколения насам. Има хора, които твърдят, че цялата тази война е причинена от тяхната фамилна вражда. А ти даде Нортъмбърланд на Невилови. Любов моя, сърцето ти е широко. Доверчив и щедър си — повече, отколкото трябва за един мъж, за един крал. Нортъмбърланд е твърде ценна хапка.

— Може би мога да го направя маркиз? — рече той замислено. — Не се използва често, но е велика титла. Малка компенсация, че губи Нортъмбърланд.

— В Англия не може да има двама крале — каза тя. — Най-много от всички ти би трябвало да чувстваш това в костите си. Боя се за бъдещето, ако позволиш на рода Невил да пусне корени на север.

Едуард махна с ръка, уморен от аргументите ѝ.

— Достатъчно, достатъчно. Ще го обмисля, за да има мир. Аз просто… Невилови са ми служили добре.

— Те са служили на собствената си кауза — прошепна Елизабет. Претърколи се настрани и простена заради бременността. — Уф! Тази вечер ще трябва да се задоволиш с прислужниците, любов моя. Много ми тежи вече това дете.

Едуард кимна, потънал в мисли, подпрял брадичка в дланта си.

— Какво очакваш да сторя , братко? — попита Уорик. — Да настоявам крал Едуард да спре да дава разрешения за женитба на рода Удвил ли? Да ни възвърне загубените почести ли? Да не е оглупял, та да предпочете моите съвети пред тези на съпругата си?

Лятото бе преминало в есен след завръщането на Уорик от Франция преди два месеца. От прозорците на замъка Мидълхам двамата с Джон виждаха златистите житни полета, които в момента стотици местни мъже и жени, замах след замах на сърпа, жънеха и скупчваха на бали. Цели села бяха надошли да съберат реколтата, а после да отпразнуват с пиене, музика, празнични клади и откраднати целувки из стърнищата.

Джон Невил отново бе станал лорд Монтагю, направиха го маркиз и му казаха, че това е нещо между граф и херцог. Известно време той тайно бесня пред братята си, но, слава богу, това не достигна до ушите на хора, които биха искали да му навредят. Уорик, естествено, разбираше гнева на брат си. Бяха го дарили с най-ценната до сърцето му награда и после му я бяха отнели. В Нортъмбърланд отново управляваше потомък на Пърси, както беше от много поколения насам. Малко странно беше да връща Хенри Пърси в Лондонската кула само за да го изкарат оттам отново, но крал Едуард с удоволствие откри, че младежът е в добро здраве — нещо, което никак не беше сигурно след годините, прекарани в килия. Уорик знаеше, че Хенри Пърси му е верен заради проявеното добро отношение към него. Раздялата им много приличаше на прощаване между баща и син. Сега, когато в дома му бе останал за отглеждане единствено братът на краля, Мидълхам беше доста по-тих. Ричард Глостър още изпитваше болки от изкривения си гръбначен стълб, но бе преминал през толкова часове упражнения с меч и брадва, че вече трябваше да му изработят съвсем нови доспехи заради усъвършенстваната му стройна и силна фигура. Уорик вече не го срещаше, поне не в дворовете за обучения. Той бе станал твърде бавен, а младият Ричард бе бърз и уверен.