Конн Иггульден - Кръвна връзка

Уорик преглътна от неудобство.

— Заклевам се, не е такова намерението му. Ако се бяхте срещали лично с крал Едуард, Ваше Височество, сами щяхте да се уверите, че той не е човек, който играе такива игри, такъв лабиринт от интриги. Кълна се в името и честта си…

Крал Луи вдигна ръка, чиста и бяла.

— Изпратих ти подаръци — златни и сребърни чаши, милорд. Поисках от парижките търговци да не взимат пари от никого от вашата делегация, нито от един! Дори блудниците се предоставят на мъжете ви без монета заплащане. Накарах най-умелите си шивачки, тъкачи и бояджии във Франция да вземат мерките на всеки мъж, който дойде с теб от крайбрежието. И защо не, милорд? Те ще се върнат у дома с по-хубави дрехи от онези, които са купили в Англия. Моите майстори шивачи ще покажат по този начин изделията си на английските семейства, които са достатъчно богати да си поръчат още. Виждаш ли? Търговията е нишката, която ни свързва, а не войната. Англичаните негодуват за по-висококачествено вино от онова, което вашите бедни лозови масиви раждат, за по-хубави платове, по-добро сирене. В замяна, кой знае, може вие пък да имате нещо, което ние да поискаме?

— Стрелци ли? — подхвърли Джордж, херцог Кларънс.

Дали намерението му беше да защити Уорик от тази тирада, или бе просто нахална и свръхчувствителна реакция към обидата, Уорик нямаше представа. Той стисна набързо, инстинктивно, ръката на младежа, за да млъкне.

— Ваше Височество, не разбирам какъв е източникът на този гняв — побърза да вмъкне Уорик. — Подозирам, че е настъпило някакво объркване, може би неправилно разбрано съобщение, или пък някой враг, който ни мисли злото…

Крал Луи присви очи, погледна го и въздъхна.

— Наистина не вярвам, че ти е било казано, Ричард. Ето затова съм ядосан — донякъде и заради теб самия. Какво ще правиш сега? След като кралят ти те направи на глупак за втори път? Накара те да преговаряш за френска принцеса и, тряс, всичко се сгромоляса с едно признание — „женен съм вече“. И сега, милорд, пак те праща при мен, за да постигнеш споразумение, което струва… е, няма значение. А докато си във Франция, той си сключва свой собствен договор с херцога на Бургундия за търговия и повече, милорд. Много повече! По моя информация се е договорил за пакт с онзи милорд, херцогът на Бургундия, скъпия ми Филип! Пакт за взаимна защита срещу Франция. Какво предателство… и все пак, все пак, безпокоя се за теб, милорд. Да бъдеш тъй предаден от своя крал! Нечувано! Сега какво, как мислиш, война ли ще водим? Такова ли е намерението на крал Едуард?

Уорик стоеше абсолютно застинал, без дори да съзнава присъствието на неспокойния, зяпнал от изумление младеж до себе си. Нямаше причини да подозира в лъжа френския крал. Всичко това беше прекалено изумително, ужасяващо, за да бъде друго освен истината. Това просветление бе ясно изразено върху лицето му.

— Ах, както се досещах, глупакът — продължи Луи едва ли не с тъга. — Тъй си и мислех, независимо от репутацията ти. Твоят крал Едуард рискува с мен много, като ме обижда за втори път, може би с теб не толкова.

— Брат ми сигурно има причини… — започна Кларънс.

Уорик рязко се завъртя към него и излая нареждане да мълчи, тъй че младият мъж преглътна думите си.

— Милорд Кларънс — заговори Луи и очите му се изпълниха с жалост. — Разбира се, че брат ти си има причини, всички хора ги имат. В Бургундия знаят, че вие сте в Париж и преговаряте с мен. Не се съмнявам, че шпиони ще доложат дори за този наш разговор точно както постъпиха вчера и деня преди това. Гълъби летят навсякъде над Париж, над цяла Франция. Брат ти сигурно е договорил прекрасни условия за търговия и защита на страната си, убеден съм в това. Факт е, че ние с Бургундия не сме се радвали на мирно приятелство през последните години. Може би аз предадох краля им в ръцете на англичаните. Не знам. Вашият крал Едуард си получи търговски път към целия континент — но в замяна рискува да направи Франция свой враг, а може би също и Уорик и Кларънс, а? Кой да знае? Кралете обичат да се пресегнат и да грабят, и после пак, като деца, докато не открият, че вече нямат сила. Така стоят нещата в живота.

Погледът на Луи се плъзна по Уорик, преценявайки тоталното опустошение, което се четеше по изражението му, сломените черти, очите, потънали замислено във вътрешен взор. Кимна, след като всичките му изводи се потвърждаваха. Уорик не бе уведомен.

— Можете да задържите даровете си, милорд. Нима не сме все още приятели? Отчаян съм, заради вас и заради доверието, което усещах, че започва помежду ни. Виждах бъдеща слава, а сега е само пустош. Наистина съжалявам.