Конн Иггульден - Кръвна връзка

Уорик знаеше, че Дери разбира тази много изкривена логика. Маргарет бе отговорна за смъртта на баща му. Тя бе наблюдавала екзекуцията на Йорк и Солсбъри, как прибират главите им, за да ги закачат на градските стени. Ако се съгласеше да говори с нея, той щеше да погледне същите очи, които бяха наблюдавали как главата на баща му се търкулва отсечена по земята. Трудно беше да се съгласи с подобно нещо.

— Ще ми окажете чест, милорд Уорик — продума зад гърба му крал Луи. Уорик се обърна наполовина, като държеше под око Дери Бруър. — Маргарет е моя братовчедка — продължи френският крал — и, ето, ти си тук в Париж. Тя, естествено, е под моя закрила. Изглежда ми грубо да не изпълня молбата ѝ, нали разбираш?

Уорик се зачуди. Да го информират за поредното унижение, на което го подлага крал Едуард — а после да се срещне с врага си, всичко това в рамките на минути. Зачуди се колко ли часа планировка е изпуснал, че да го доведат на това място в точно този отрязък от време. Той сви рамене в отговор към Дери Бруър.

— Нека да влезе тогава. Можеш да ми вземеш кинжала, ако желаеш. Аз не търся отмъщение от жени, мастър Бруър, макар че ми се ще да ти отнема този бастун и да те насиня с него.

— С удоволствие, милорд Уорик, ако пожелаеш да опиташ — захили се Дери, с което показа, че половината му зъби ги няма. Очевидно е бил пребит с необичайна жестокост. Въпреки това изглеждаше силен, ръката му върху топката на бастуна бе изпъстрена с изпъкнали вени. Само изкривеният крак и празното му око показваха, че е страдал.

Маргарет влезе без почести и слуги, прекосявайки помещението енергично, облечена в тъмносиня рокля, чийто шлейф се влачеше по пода зад нея. Не беше онази съсипана фигура, която той си бе представял; стоеше с изправен гръб и блестящи очи. Голямата изненада представляваше младежът до нея, тъмнокос и строен в талията, с широки рамене. Едуард Уестминстър вдигна глава за поздрав и Уорик реши, че синът ѝ е около четиринайсет, може би петнайсетгодишен. Той вече беше по-висок от майка си и нещо във вида му подсказваше, че е добър с меча. Осъзна, че е силно впечатлен.

— Благодаря, че се съгласи, Ричард — рече Маргарет.

— То е от възпитание към домакина ми, нищо повече — отвърна Уорик. Но без да иска, леко сведе глава и това я накара да се усмихне.

— Съжалявам, че загуби баща си, Ричард. Честна дума. Аз стоях срещу Йорк, а той остана с приятеля си, но никога не съм била враг на вашия род.

— Не мога да ви повярвам, милейди.

За негова изненада Маргарет обърна глава настрани, сякаш я беше зашлевил.

— Все още си спомням, когато ти и аз бяхме на една и съща страна, Ричард, срещу Джак Кейд и бунтовниците му. Помниш ли? Вярно е, че сме служили на врагове, но не вярвам самите ние винаги да сме се мразили.

— Ах, господа, милейди — обади се крал Луи и стана, — прислужникът ми, който сега ми прави странни знаци като малко дете, е приготвил за нас малък обед — и кралят тръгна преди тях надолу. — Ако имате достатъчно смелост, подозирам, че ще открием някое ястие, което да удовлетвори дори това чудо на природата — прословутия английски вкус. Последвайте ме!

— Какво щях да правя без теб? — прошепна Едуард и зарови лице между гърдите на жена си. — Без тях ?

Горещият му дъх я погъделичка и тя изписка и го избута назад от закръгленото си коремче.

— Щеше да си се облякъл още преди час — отговори тя. Превъртя се върху леглото и застина, като видя там мастифа, който я чакаше търпеливо, огромното черно-бяло куче, което бе достатъчно високо, та цялата му глава да стърчи над ръба на леглото, втренчено в нея.

— От колко време си там, Бийди? Хайде, махай се, навън!

Тя се обърна към съпруга си, който седеше на края на леглото, протегна ръка към рамото му и го прегърна.

— Без мен нямаше да забележиш как те бяха хванали яко онези Невил. Аз го видях веднага, като страничен наблюдател. Във всеки дом, във всяка благородническа линия.

— Точно както ти избута напред твоите Удвил — подкачи я Едуард.

Тя духна с устни и от тях излезе неприятен звук, който го накара да се засмее.

— Ние просто подкастрихме лозата, преди тя да те задуши, това е всичко! Но както и да го погледнеш, не е същото. Моето семейство са стабилни хора от село, не са като тези лукави мошеници и конспиратори. Ние разбираме от животни, така както разбираме от хора, докато тези Невил, ами, те са дори по-хитри, отколкото си мислех първоначално. Предполагам, че след време щяха да са те обградили и заклещили като бик в кошара, да не можеш да виждаш над оградата дори съседната ливада.