Конн Иггульден - Кръвна връзка

Джон погледна по-големия си брат. Знаеше, че Уорик е сляп или просто бе предпочел да си затвори очите. Сви рамене.

— Ти си главата на рода ни, Ричард. Чакай до зимата тогава или ако искаш, до следващата пролет. Нищо няма да се промени, не и докато Елизабет Удвил направлява ръката на краля. Тя ще поиска имотите ти за своите синове.

Едуард гледаше как новородената му дъщеричка суче от гърдата на Елизабет. Огънят пропукваше, в купчината имаше толкова много дърва, че всеки би се изпотил в залата Уестминстър. Мастифът Бийд се бе проснал на плочите, тъй близо до огъня, че той трябваше да го побутва назад с крак, преди старото куче да се изгори. Освен пращенето в огнището и звуците на бебето, което ту се хващаше за гърдата, ту се отдръпваше, не се чуваше никакъв друг звук. Дори личната им прислуга беше освободена.

Елизабет усети погледа на съпруга си и му се усмихна, забелязала доволството му.

— Не си представях това, когато те видях за пръв път — рече той. — Цялата в листа и прах, както се спускаше по стръмнината, за да спасиш кучето си от вълците.

— И как паднах само! Макар че там имаше един огромен мъж, който дори не ме хвана!

Той ѝ се усмихна. През годините тези реплики се бяха превърнали в театър, в тях нямаше злост. Радваше се на близостта, която подобни неща създаваха между тях, бъбренето за стари техни спомени, вида на Елизабет и как тя се наслаждава на неговата компания.

— Знаеш ли, виждал съм страшно много мъже, на които им се налага да изискват от жените си уважение.

— Това не е толкова странно, съпруже, след като Ева е създадена, за да бъде помощница на Адам. Това е естественият ред на света, така както овцата следва овена.

— Да, но все пак… — Едуард притисна челото си и затърси правилните думи. — Мъжете имат нужда от възхищение, Елизабет. Дори и най-слабосилните, страхливците и глупаците. Това са нещастни създания, чиито съпруги непрекъснато ги хокат и ги тормозят. Те не са господари в собствения си дом.

— Някои жени наистина нямат понятие как да се отнасят с мъжете си — потвърди Елизабет малко самодоволно. — С непрекъснатите си оплаквания те само създават неприязън у мъжете и се чувстват нещастни. Глупаци сами за себе си.

— Но не и ти — усмихна се Едуард. — Ти се отнасяш с мен все едно си открила най-голямото чудо на света. Искам да заслужа това, разбираш ли? Искам да ме наричат господар на дома, но само защото такава е действителността. А не защото законите на човека или Бога са ме писали за такъв; просто защото съм роден, за да бъда водач.

— Ти си роден, за да бъдеш моят крал — рече Елизабет с нежен глас. Вдигна глава за целувка и той прекоси до нея с няколко крачки, за да притисне устните си към нейните. Бебето се размърда обезпокоено и зърното му се изплъзна.

— Ще ми се да я нарека Сесили, в чест на майка ти — заяви тя, като видя каква радост се изписва по лицето му. — Ако оцелее, тя ще те направи горд баща.

— Майка ми ще се радва, макар че, признавам, по̀ бих бил щастлив, ако беше син, Елизабет.

— Имаш нужда от дъщери, които ще те обожават на стари години — и да се омъжат, за да държат кралството силно и да ти доведат съюзници. Няма да съжаляваш, че имаш тези сладки момиченца през следващите години, уверявам те.

— Знам, знам. Ама ако беше момче, щях да му покажа как да пуска сокол срещу гълъби и зайци, как да ловува глигани само с кучета и нож, как да заякне, за да се бие с доспехи — той сви рамене. — Аз… съм бил момче. С умиление си спомням тези години. Ще го направя оръженосец на някой рицар, може би на някой от братята ти, за да научи колко много усилие трябва, за да се задържи един мъж на кралска служба.

— Щеше да ми хареса — отвърна тя. — А и ти би бил добър учител за сина си, Едуард. Следващото, обещавам. Само се надявам обучението ти да му даде достатъчно защита, ако наследниците ти бъдат предизвикани от синовете на брат ти.

Едуард отстъпи крачка и изпусна дъха си със свистене.

— Пак ли? Точно както ти обещах, не съм избързал с нищо. Търпеливо дадох на този проблем да отлежи с месеци, но още не мога да видя къде ще сгреша, ако донеса всичкото богатство и имоти на Уорик в моето семейство, под собствения си покрив.

— Едуард, това е важно. Щеше ми се да не беше. Ако позволиш на Джордж да се ожени за Изабел Невил, той наистина ще наследи стотици къщи и имения, не само десетки. Замъци, села, градове. Уорик и Солсбъри сега са в комбина — и това наследство е единственото и най-голямо богатство в Англия.