Конн Иггульден - Кръвна връзка

Кралят бърбореше, докато Уорик просто се бе втренчил в него шокиран, абсолютно застинал. Усети, че устата му е зяпнала от изумление, и я затвори внимателно; гърлото му пресъхна.

— Не мога… Едуард, коя е тя? Женен? Но как? Кога , за бога? Не, коя е — това е най-важното.

— Елизабет Грей, Ричард. Или Елизабет Удвил, преди да се омъжи — Едуард почака думите да проникнат в съзнанието му, но Уорик само се вторачи в него, затова продължи: — Съпругът ѝ умря във втората битка при Сейнт Олбънс. Рицар, сър Джон Грей, който се биеше за кралица Маргарет и крал Хенри — той рискува с една глуповата усмивка. — Твоята почтителност означаваше смъртта на единствения човек, който пречеше на щастието ми. Не ти ли се струва странно? Животът ни се преплита…

— Семейството ѝ няма кралска кръв, така ли? — изумено попита Уорик. Видя как лицето на краля почервенява от гнева, който винаги бе някъде близко до повърхността. Той не приемаше да го прекъсват.

— Няма, така е, макар че баща ѝ е барон Ривърс. Тя има двама синове от първия си съпруг. Добри момчета и двамата.

— Разбира се. Двама синове. И сега аз трябва да ида при френската делегация и да ѝ кажа да се качват обратно на кораба и да се връщат при крал Луи с празни ръце, все едно сме им се присмели за забавление.

— Съжалявам за това, Ричард, наистина. Исках да ти кажа преди, но знаех, че ще е трудно.

— Трудно ли!? — попита Уорик. — Досега не е имало английски крал, който да се е женил извън кралските фамилии. От Ателстан насам. Никога. Искам да кажа, ще трябва да се видя с архивистите в Бялата кула — и никога за жена, която е била омъжена преди, при това с две свои бебета.

Едуард кимна, после го поправи:

— Не са бебета всъщност. По-големият е на десет.

— Какво? На колко години е майката тогава?

— На двайсет и осем, мисля. Може би трийсет. Не иска да ми каже.

— Разбира се. По-стара от теб. Предполагам, че трябваше да го очаквам. Омъжена преди това, без кралска кръв, майка на две деца и по-стара от теб. Друго нещо има ли? Предполагам, че пратеникът ще ме пита, когато се опитам да му обясня как кралят на Англия може да сключи таен брак, без да каже на абсолютно никого. Кои бяха свидетели, Едуард? Къде се извърши службата?

— В семейната им църква в Нортхамптъншир — и тези въпроси започват да ме уморяват, Ричард. Не съм някой ученик, когото си привикал на разпит. Всичко ти разказах. Сега, в качеството си на мой съветник, можеш да кажеш на французите да си вървят. Писна ми от изумлението ти. Джордж, идвай с мен.

Едуард пришпори коня си и той хукна в тръс по калдъръмената улица. Двамата му рицари го обградиха, без да се обръщат назад. Джордж, херцог на Кларънс, изгледа доволно Уорик и му се захили заради всичко чуто, после пое след по-големия си брат, като размахваше юздите за по-голяма бързина.

Уорик остана сам в тъмното. Не можеше да си представи какво да каже на френската делегация, когато слънцето изгрее отново.

Музикантите се изнесоха с високо вдигнати инструменти, поруменели от гордост при одобрителните възгласи на събраната компания. Немалка роля за добрата оценка на изпълнението им изиграха виното и ейла, които се лееха като река през цялата вечер, без нито една чаша да остане празна и за миг дори. Отвъд свещите по масите се движеха десетки тъмни фигури, влизаха и излизаха, допълваха съдовете и подменяха изпразнените плата с нови. Четирийсетте гости на голямата трапеза на крал Едуард се намираха в прекрасно и шумно настроение. Слушаха с удоволствие, докато всеки присъстващ разправяше история за момент от живота си, когато е проявил смелост, и за друг, в който е избягал от опасността. Първите си спечелиха тържествени тостове и прошепната благодарност за изключителни добродетели; вторите бяха просто забавни. Повечето от събраните мъже бяха участвали в битки или двубои. Общо те имаха да разказват поне хиляда подобни истории, чак докато пияните гости започнаха да реват и да трият очите си.

Крал Едуард отстрани от устните си капка чиста пилешка мас с парче плат, усмихна се доволно на всички от мястото си начело на масата. Жена му седеше от дясната му страна и се пресегна да докосне ръката му, интимен жест, с който показваше, че мисли за него насред цялото това пиянство и смях.

— Какво? Дойде ли моят ред? — обърна се към масата баща ѝ и размаха чашата с вино, така че от нея плиснаха червени капки. — Ами, какво ли да се сетя? Досега не съм бягал от никой мъж, кълна се! — Барон Ривърс се изправи, докато заявяваше това с близък до рев тон, а народът му отговори с отекващо ликуване.