Конн Иггульден - Кръвна връзка

Елизабет скри глава в ръката си колкото от смях, толкова и от неудобство. Издръжливостта му да пие очевидно бе достигнала предела си. Той залитна и запремига, забравил какво точно смяташе да каже.

— О, да! О, никой мъж! Но веднъж се случи да бягам от жената на един рибар, мома, чиито ръце не бяха по-тънки от моите. Изненада ме с дъщеря си, чукахме се като зайци, казвам ви, под една лодка на плажа. О, млад да си на този свят! Казвам ви, миризмата на риба беше такава…

— Татко! — прекъсна го Елизабет.

Барон Ривърс млъкна и я загледа с подпухнало лице и плувнали очи.

— Прекалих ли? Дъщеря ми е твърде деликатна, макар че е майка на двама чудесни синове. Наздраве за внуците ми! Нека познават само жени трънки… тънки като змиорки.

Избухна оглушителен смях и Елизабет отново скри глава в сгъвката на ръкава си. Двете ѝ момчета се почувстваха поласкани, че дядо им ги споменава, и приеха халбите ейл, които им пъхнаха в ръцете. После се спогледаха тъжно, защото вече веднъж бяха излизали навън да повръщат в градината. Но пък седяха до краля на Англия и не можеха да откажат, когато той вдигна халба в тяхна чест.

Уорик полагаше усилия да се усмихва заедно с останалите, макар че донякъде му помагаха редките моменти на безмълвно общуване с брат му Джон. Новата кралица бе довела почти изцяло нов двор от свои родственици в Лондон още щом новината за брака им стана обществено достояние. За един месец само не по-малко от четиринайсет членове на фамилия Удвил се бяха настанили из стаите и големите домове на столицата, от замъка Бейнардс до Лондонската кула и дори самия дворец Уестминстър. Пристигнаха като прегладнели плъхове, открили умряло куче, така ги виждаше Уорик, макар никога да не би казал на глас подобно нещо дори пред собствения си брат.

Уорик плъзна поглед през братята и сестрите на новата кралица. Половината от тях вече бяха заели служби в кралския двор, всичките с доста сносно възнаграждение. Собствената сестра на Елизабет ѝ беше станала лична прислуга срещу четирийсет паунда на година.

Според точната му преценка те бяха селски хора с груби обноски и без особен такт или финес. Тъй както лятото бе изобилствало на реколта — плодове и други насаждения, така то бе огряло и рода Удвил, нещо като бледо отражение на самия Едуард. Кралят не скриваше нищо от жена си, удовлетворяваше всяка нейна прищявка, независимо колко видно бе тя в услуга на семейството ѝ. Не беше навредил и фактът, че забременя толкова бързо. Издатината се очертаваше ясно под новите рокли, които ѝ шиеха. Едуард, разбира се, се държеше като гордо петле, прехласваше се по нея. Уорик можеше само да се усмихва и да мълчи, докато се раздаваха ценни титли, една по една, на мъже и жени, които досега са били прости наемници на земя, без особени притежания.

Едуард подпря едрата си глава на ръцете си и се разсмя на нещо, което Елизабет му прошепна. Косата ѝ се разстла по масата — червена със златни нишки, изключително необикновен цвят. Младият крал се пресегна и пръстите му заиграха с един кичур, а през това време той ѝ шепнеше мили неща, които накараха кралицата да поруменее и да го удари през ръката. Уорик си мислеше, че те не забелязват погледа му, но Елизабет долови вниманието му. Щом Едуард се обърна към един слуга, за да поръча още вино, Уорик усети, че е станал обект на нейния хладен взор.

Изчерви се, все едно го бяха хванали да прави нещо нередно, а не просто да гледа. Бавно, той надигна чаша към нея. Стори му се, че изражението ѝ стана по-студено тогава, но после тя се усмихна и това му припомни каква невероятна красавица е. Кожата ѝ беше бледа и леко белязана — по бузите ѝ се виждаха миниатюрните белези от шарка. Устата ѝ бе малко тънка, макар че устните ѝ бяха толкова червени, че сякаш ги беше хапала. Но очите ѝ привличаха вниманието, с тежки надвиснали клепачи и сякаш сънливи, все едно всеки момент щеше да се прозее. Имаше нещо дяволско в подобни очи и без да иска, наведе Уорик на мисли за спалнята им. Тя вдигна чашата си към него и вирна глава в отговор, сякаш гледаше противник преди двубой. Той отпи голяма глътка и видя, че тя прави същото, а от червеното вино устните ѝ станаха още по-кървави.

Уорик погледна към Едуард доста нервно — толкова интимна му се стори размяната на погледи с Елизабет. Кралят бе отметнал назад глава и се мъчеше да подхвърли някаква храна така, че да попадне в отворената му уста. Уорик се засмя на тази глупост. Независимо от всичките си пиянски шумни игри той си бе избрал съпруга, която не му даваше никакви преимущества. Да беше по-стар, да, човек можеше да му се възхищава, премерен избор на любовта пред съюзничеството или богатството. Но Уорик не се доверяваше на младостта на Едуард.