Конн Иггульден - Кръвна връзка

Уорик поклати глава и разтри с юмруци очните си ябълки. Проклетото вино го разнежваше до сълзи — пък беше и в компания на бегли погледи и жестоки усмивки, които го караха да се чувства все едно е попаднал сред вълци.

Песента свърши и младият певец се изчерви, щом започнаха да го хвалят от единия край на масата до другия. Като херцог на Глостър, на Ричард Плантагенет бяха дадени огромни имоти, всичките управлявани от феодали и чакащи го да ги поеме. Щедра беше ръката на крал Едуард, от нея се изливаха благини без мисъл за последствията.

Може би Едуард усети колко напрегнат е погледът на Уорик, спрял се върху него. Той срещна очите му и се изправи, леко се олюля, наклони се напред и се подпря на една ръка. Брат му Ричард седна и смехът и разговорите секнаха, всички зачакаха кралят да заговори.

— Тази вечер има за цел да почете всички ви, но искам да вдигна тост за онзи, който ме видя като крал, преди дори аз да го сторя. Граф Уорик, Ричард Невил, чийто баща стоеше плътно до моя — и умря заедно с него. Чиито чичо и брат се биха с мен при Тоутън, когато снегът се сипеше като пелена и не виждахме нищо… Казвам ви, не бих стоял тук днес без неговата помощ. Затова вдигам този тост, Уорик, за теб.

Останалите се изправиха с много стъргане и скърцане на столове и бързо подеха думите му. Останал единствен седнал, Уорик се помъчи да не обръща внимание на роднините на Елизабет, които си шепнеха и се кикотеха. Те бяха ниски мъже и жени, от евтин, вулгарен произход. Той сведе глава в знак на благодарност към Едуард.

След като пияният крал се срути обратно върху стола си, Уорик чу какъв въпрос му зададе Елизабет. Тя бе прикрила с ръка устата си, но моментът и силата на гласа ѝ бяха подбрани съвсем точно, така че да може той да я чуе.

— И все пак той не можеше да спечели без теб, любими. Нима не каза точно това?

Едуард, изглежда, не разбра, че думите са достигнали до чужди уши. Той просто се захили и поклати глава. Един слуга постави на масата до него плато с цвъртящи бъбречета и очите му се разшириха с подновен интерес, той се пресегна с ножа, за да прободе няколко, преди още да му ги поднесат. Младият крал беше твърде пиян, за да осъзнае, че разговорите и смехът около масата бяха сведени почти до шепот. Половината от членовете на семейство Удвил стояха и тръпнеха от удоволствие в очакване да чуят как ще отговори. С Елизабет зад гърба си те се чувстваха уверени, прикриваха усти с парче плат и си хвърляха взаимно бързи погледи.

— При Сейнт Олбънс, Едуард? — продължи тя да го притиска. — Каза, че не би могъл да победи там, ако не си бил ти. Трябваше ти да водиш в Тоутън. Брат ми Антъни се би на отсрещната страна — о, ти вече му прости, любов моя! Антъни твърди, че ти си истински колос, лъв, Херкулес на бойното поле.

Елизабет потърси брат си, хвърляйки поглед по протежението на масата. Той беше огромен мъж, истински вол с космати ръце, които, без да забележат околните, бе потопил в някаква бълвоч от мазнина и ейл.

— Ти видя ли милорд Уорик на бойното поле при Тоутън, Антъни? Казват, че се е бил в центъра?

— Не съм го видял — отвърна брат ѝ и се захили на Уорик.

Преди мъжът изглеждаше достатъчно умен. Може би смяташе, че сестра му се шегува, наслаждавайки се на малко груби шеги или подигравки за сметка на Уорик. Но за себе си Уорик беше решил, че малката кралица е абсолютно сериозна, че само търси да му намери слабост. Усмихна ѝ се, вдигна чаша и сведе глава надолу, за да ѝ окаже почит.

За негово удоволствие, Ричард Глостър реагира от другата страна на масата, вдигна и той чашата си и му се усмихна приветливо. Уорик видя, че истински се забавлява, и се зачуди дали момчето разбира, че е бил обиден и е преживял неприятен момент, или дали просто не е било късмет и грешка, сторена от добронамереност. Момчето не беше глупаво, всичките му учители го твърдяха, но все още беше много младо. За негова изненада, в този момент Ричард му намигна без предупреждение и това накара по-стария мъж да се взира с удоволствие в пространството. Как да не обичаш този малък дявол?

Замъкът Уиндзор беше древна крепост, а също и фамилен дом, но топлината не бе сред присъщите му качества. Щом страната биваше обхваната от къси дни и мраз, спомените за Тоутън се връщаха за тези, които се бяха били там. Това се случваше всяка зима в сънищата за сняг и кръв.

Уорик потръпна, както се беше облегнал на голата каменна стена заедно с брат си Джордж. Архиепископът на Йорк беше доста напълнял от предишните една-две години, макар все още да пускаше малко пот в двубоите за обучение на братята си, когато имаха тази възможност. Тези лежерни часове бяха станали по-редки, след като семейство Удвил пристигнаха в двора.