Конн Иггульден - Кръвна връзка

Едуард застина, докато го слушаше, цялата му лековата веселост се бе изпарила. Уорик знаеше, че се намира в точно тази опасна позиция, която се бе мъчил да избягва цяла година. Норфолк едва преживя битката при Тоутън и умря от някаква болест на дробовете само няколко месеца по-късно, което не изненада ни един от хората, които го бяха видели през този ден. Чудо беше, че доживя до пролетта.

— Моубрей беше свестен човек, Ваше Величество — верен ви беше, макар всички да твърдяха, че трябва да застане на страната на Ланкастър. Неговата майка е Невил, Едуард, затова аз се гордея с предаността му. Въпреки това сега ти ще разрешиш един голобрад Удвил да седне край огнището му и да целува сгърчените бузи на майка му, така ли? Смятам, че двамата с теб дължим на семейството му малко повече достойнство от това.

— Какво те е грижа… — тихо рече Едуард.

Държеше лъка като че ли беше дръжката на брадва, и в средата си той беше почти толкова дебел. Изведнъж изпита усещането, че Едуард си представя как замахва с него, някакво почти незабележимо потрепване на мускулите, което го накара да иска да се прикрие от опасността. Беше виждал Едуард на бойното поле и много добре знаеше какво може той. Въпреки това не помръдна и отвърна хладнокръвно на погледа му.

— Не възразявам срещу правото на жена ти да намери добра партия за сестрите и братята си или пък за синовете си. Но в този случай… това е направо извращение, разликата във възрастта им е половин век. А когато старицата умре, титлата ще остане за него. Представи си как горестно плаче тя, след като един непознат ще я нарича „съпруга“, а после ще наследи всичко, което по право принадлежи на сина ѝ. По-добре това пале от рода Удвил да си купи титлата, Едуард! Ама да я присвои по този начин… направо е сатанинско!

— Нима твоят брак не ти донесе несметни богатства, Ричард? — отвърна Едуард.

— Брак с млада жена, от който се родиха двете ми прекрасни дъщери. Това стори и ти самият, Едуард. Но подобно, напълно лишено от любов, сливане на родовете Норфолк и Удвил е твърде демонстративно, чак жестоко. То ще предизвика недоволство.

За по-малко от година в двора новата кралица вече бе родила една дъщеря, позната с името Елизабет Йоркска. Сега отново беше бременна, плодовита като млада кобилка. Уорик се бе съгласил да стане кръстник на първото им дете, вярвайки, че самото предложение трябва да послужи като маслинова клонка между тях. Но по време на кръщенето кралицата се приведе към него и му прошепна доверително, че мечтае да роди на краля още дузина чудесни момчета. Веселото пламъче в очите ѝ, щом зърна изражението му, вгорчи остатъка от деня му и не преставаше да го тормози оттогава.

Най-лошото бе, че Невилови бяха сторили почти същото по времето на дядо му, кръстосвайки дузина от братята и сестрите си с най-благородните семейства на Англия. Уорик смяташе, че е улучил слабо място с темата за бракосъчетанието на вдовстващата херцогиня на Норфолк, но изражението по лицето на Едуард го увери, че е грешил. Той осъзна, че младият крал е влюбен до уши и остава сляп и глух за всичко, скрит под полите на жена си. По лицето му се изписа искрен гняв, щом усети, че критикуват Елизабет. Уорик не го бе виждал тъй разгневен от момента, когато преди пет години застана насред кървавите бойни поля на Тоутън. Не можа да сдържи потръпването си, щом зърна агресивния блясък в очите на гиганта насреща си.

— Ти сподели с мен притесненията си, Ричард — отсече Едуард. — Като мой съветник това е твое задължение. Ще ги обмисля, но трябва да си наясно, че за мен Джон Удвил е прекрасен човек. Знаеш ли, че носи под копринените си дрехи ризница от конски косми? Видях я, когато се съблече, за да се изкъпе в реката по време на един лов. Кожата му е с цвета на сурово месо, но той не се оплаква. Много го бива и с кучетата, а е и брат на жена ми. Тя иска да го издигне, а пък аз се радвам да ѝ доставя удоволствие.

Антъни Удвил най-сетне се завърна, след като оряза с ножа си всички стрели от ламперията. Сега приближаваше с бърза крачка, мъчейки се да дочуе края на техния разговор. Уорик отстъпи крачка назад и се поклони, за да не му предостави тази възможност. След като каза каквото има, предполагаше, че думите му ще бъдат повторени от устата на Едуард пред Елизабет още същата вечер. Едва ли можеше да настоява кралят да ги запази в тайна от собствената си съпруга. Почака Едуард да го освободи и се оттегли, докато усещаше впития поглед на Удвил в гърба си.