Конн Иггульден - Кръвна връзка

Уорик се потресе, спомни си предишния път, когато двамата с Едуард бяха открили крал Хенри в една палатка и го бяха заловили без съпротива. Неведнъж Едуард бе размишлявал как щяха да се променят събитията през следващите години, ако го бяха убили там.

Сега Хенри бе изцяло във властта на Едуард, нямаше ни приятел, ни поддръжник на света. Очите на Едуард се спряха върху му и той ги усети, изведнъж се обърна и се усмихна. С едната си ръка Едуард бутна напред стъписания Джордж, за да види коленичилия крал. В същото време приближи към Уорик и му зашепна в ухото.

— Не се безпокой, Ричард. Не съм дошъл да упражнявам насилие, не и тази вечер. В крайна сметка нали съм крал сега, благословен от църквата, доказал се в битка. Този нещастник не заслужава това от мен.

Уорик кимна. За негово огромно неудобство, Едуард се пресегна и положи длан зад главата му, едва ли не сякаш искаше да го прегърне. Може би бе предвидено като жест на подкрепа, но Уорик беше на трийсет и шест, женен и баща на две дъщери. Не му прилягаше да го потупват като любима хрътка. Усети как се сковава, докато Едуард го тупна два пъти на едно и също място, а после оттегли ръката си. Погледна го в очите и видя в тях нещо като съпротива и неразбиране. Хвана го за ръката и го изведе, далеч от коленичилия крал и светлината на лампата.

— Изпитвам единствено съжаление, когато го гледам — рече тихо той. — Заклевам ти се, Ричард, той вече не представлява опасност — позасмя се горчиво. — В крайна сметка, докато е жив Хенри, синът му не може да претендира за трона ми. Повярвай, пожелавам на този идиот четирийсет години добро здраве, тъй че никога да не може да има крал отвъд морето. Не се безпокой за Хенри Ланкастър, докато е моя грижа.

Уорик се успокои, макар че едва не направи грешката да се отдръпне, когато Едуард пак го хвана за ръката, за да го върне вътре. Кралят бе много по-склонен към физически допир, отколкото Уорик, а бе достатъчно млад, за да не го забелязва. Уорик въздъхна безмълвно и мина край рицарите, които зяпаха Хенри.

Коленичилият крал поне изглеждаше спретнат, макар да бе болезнено слаб, черепът му изпъкваше под опънатата кожа. Не отвори очи нито веднъж, докато Уорик го гледаше, а ръцете му леко трепереха от напрежението да ги стиска една в друга. Позата му не беше отпусната, осъзна Уорик, беше поза на отчаяние и скръб. Той поклати глава от съжаление към този грохнал човек и всичко, което беше загубил.

Джордж, херцог на Кларънс, коленичи известно време до Хенри със сведена за молитва глава. Рицарите и крал Едуард се присъединиха към тях, помолиха се за собствения си мир и опрощение на греховете. Един по един те се прекръстиха и напуснаха помещението, където останаха стражът и единственият постоянен обитател. На вратата Уорик погледна назад към тясното легло в отсрещния край. Върху масата имаше книги и съд с вино и две малки ябълки. Не беше много за човек, който е бил владетел на Англия. Но от друга страна, беше повече, отколкото би могъл да има.

Отвън пазачът на кулата преигра от любезности, за да благодари на Едуард за присъствието му. На кон, Уорик излезе с малката групичка от главната порта и пое дълбоко въздух. Беше едно малко удоволствие да могат да вдишат свободно въздух — нещо, което обитателите зад стените не можеха. Напълвайки дробовете си докрай, той прогони едва осезаемото свиване в гърдите си и остави зад гърба си това мрачно място.

Уорик се придвижи по-близко до краля и забеляза, че всички бяха обзети от настроение за размисли.

— Ваше Величество, не ми казахте как премина срещата с френския пратеник — каза той. — Аз трябва да се видя с него утре призори, за да обсъдим коя от всичките очарователни френски принцеси ще бъде за вас.

Предстояха седмици или дори месеци на преговори и той изрече това през смях, но Едуард не реагира, стори му се дори по-мрачен отпреди. Младият крал наду бузи и се загледа в течението на Темза, която минаваше под краката им.

— Едуард? — попита Уорик. — Какво има? Има ли нещо, което трябва да ми кажете?

Бе познавал младия мъж през по-голямата част от живота му, но смутената гримаса беше нещо, което не беше виждал преди. Забеляза, че по-малкият му брат Джордж извръща очи и втренчва поглед в реката. Младият херцог знаеше нещо, лицето му пламна.

— Ваше Величество, ако искате да ви служа, трябва да…

— Аз съм вече женен, Ричард — изведнъж отрони Едуард. Вдиша дълбоко въздух и го изпусна шумно. — Ето, казах го. О, какво облекчение! Не можех да измисля начин как да съобщя на съвета на лордовете, докато през цялото време водехте преговори с французите. После те дойдоха в Лондон и си помислих, че трябва да кажа истината; твърде далеч стигнахме…