Конн Иггульден - Кръвна връзка

Уорик осъзна, че около по-младия Джон бяха събрани десетки ветерани, готови да изпълнят заповедите му. Не можеше да става и дума да му отнеме със сила Хенри, макар че го жегна липсата на каквато и да е благодарност, както и че е използвал такива долни хитрини. Бе направил повече от всеки друг, за да издигне Джон Невил от статута му на рицар до благородническото звание и сега той му беше длъжник заради именията и титлите. Беше смятал, че това е осъзнато и оценено. Вместо това обаче по-младият Невил се държеше така, сякаш сметките им бяха чисти. Но нямаше как да изтръгне Хенри от лапите му, не и при наличието на толкова много мъже в доспехи около тях.

— Братко, няма насила да прилагам тук по-високото си положение…

— Не можеш и да искаш! Какво, да не си херцог, а? Или и двамата сме графове? Брат ми , не съм предполагал, че можеш да проявиш такава арогантност! Съобщих първо на теб, защото това е кауза на Невил и…

— И в момента аз съм главата на рода Невил — прекъсна го Уорик. — Какъвто беше и баща ни преди мен. И аз съм човекът, който поиска да ти се даде титлата граф на Нортъмбърланд, когато крал Едуард ме попита с какво да награди семейството ни. Недей да изпитваш границите на добрата ми воля, Джон! Не търся полза от това, но аз ще отведа Хенри в Тауър, както сторих и с четиринайсетгодишния наследник на рода Пърси, за да остане там, докато ти се наслаждаваш на земите, които му принадлежаха.

Може би не беше време да разкрие, че всъщност беше дал друго име на момчето и го бе задържал да му служи. Ако наистина бе необходимо, не се стесняваше да манипулира брат си. Що се отнася до крал Едуард, ако неговото обкръжение не виждаше най-добрия избор тук, на него се падаше да им наложи волята си по някакъв начин. Не го интересуваше дали това ще стане с ласкателство, със сила, или с убеждаване, стига те да удовлетворят волята му.

Сър Джон Невил усети как в ъгълчето на устата мускулите му потрепват. Гледаше с отчаяние към по-възрастния си брат. Беше обожавал Уорик в детството си, когато нито един от двама им не притежаваше титли и имения. Като младеж той изпитваше завистлива неприязън към необикновения брак на брат си. С един широк замах Ричард Невил бе наследил огромна чест и земи, които му позволяваха да е наравно с аристокрацията на Англия. Оттам той бе станал най-близкият помощник на баща си и незаменим поддръжник на Йорк, който даваше насока във войната между родовете. През цялото това време Джон Невил беше само рицар, дори не бе член на някой важен орден, като например Жартиерата. Смъртта на баща му го произведе в лорд Монтагю, а Тоутън и щедростта на краля го превърнаха в граф. Виждаше се, че брат му Ричард беше пораснал заедно с титлите си, носеше властта си като удобно наметало. Граф Уорик внушаваше страх със самоувереното си поведение дори сега, обграден от хората на Джон.

По-младият Невил се зачуди дали някога ще успее да излъчва авторитет с такава лекота. Направи гримаса и поклати глава. Той беше графът на Нортъмбърланд и придружител на краля. С времето щеше да израсте дотолкова, че да носи това наметало, нямаше какво да доказва на никого, най-малкото на брат си. Въпреки това го прободе съжаление, че трябва да предаде Хенри. Все едно колко си повтаряше, че този мъж вече не е крал, трудно бе да не го гледа с благоговение. Още усещаше мястото на ръката си, с която му бе зашлевил шамар. Мисълта за това го накара да поруменее, като си представи как Уорик би реагирал, ако знаеше.

Мина сякаш цяла вечност, докато Уорик чакаше, а брат му го фиксираше мълчаливо с поглед. Ричард Невил знаеше кога да спре натиска на аргументите си. Остави брат си да си спомни колко много му дължи. Видя как в очите му проблясват гневни искри и това го изненада, след като бе направил толкова много за Джон. Предполагаше, че да бъдеш постоянно благодарен, е изтощително, но това не значеше, че не го заслужава. Трябваше просто да признае, че брат му вече не е предишният човек. Уорик очакваше Джон Невил да е разбрал това.

— Много добре — каза Джон дрезгаво. — Предавам в ръцете ти Хенри от Ланкастър. Ще ти оставя и дузина от мъжете си, за да ти осигурят безопасно преминаване през града към кулата. След като го видят по улиците, хората ще започнат да се тълпят навън.

Уорик леко наклони глава, беше трогнат и доволен, че брат му е узрял. Той все още бе един много ядосан млад мъж, но пък беше присъствал на екзекуцията на десетки рицари на Ланкастър, капитани и лордове. Може би всичката тази кръв вече е утолила жаждата му за отмъщение поне малко. Надяваше се да е така.