Себастьян Фолкс - Птича песен

Бебето се въртеше и риташе вътре в нея. Кожата на корема й внезапно се издуваше и нагъваше, докато то се протягаше и обръщаше. Гърбът я болеше и към края на лятото вече копнееше за студените зимни дни, когато всичко щеше да свърши и тя щеше отново да може да диша свободно.

Понякога седеше гола на ръба на леглото между отворените прозорци, за да може да хване някакво течение. Държеше цялата тежест на детето в дланите си, които поставяше под издутия си корем, където беше започнала да се появява тънка кафява ивица, стигаща до слабините й. Кожата на ханша й беше нацепена на малки бели стрии, макар да не беше толкова страшно като обезобразените кореми на някои жени, които беше виждала в кабинките за преобличане в магазините. Повечето дискусии в курса за родилки бяха посветени на това как жените да си върнат формата на тялото и да възстановят сексуалните си отношения със съпрузите. Нито един от тези въпроси не беше сред приоритетите на Елизабет.

Беше я обзело силно любопитство какво ще бъде детето й. Макар у нея да преобладаваше майчинското чувство и желанието да го закриля, тя изпитваше към него и респект, граничещ със страхопочитанието. То беше отделно същество със собствен характер и собствена съдба; беше избрало тя да го износи и роди, но й беше трудно да не си мисли, че е съществувало и преди нея. Не можеше да повярва, че с Робърт бяха създали независим живот от нищото.

След няколко дни на сложни измами, оставяне на фалшиви следи и хитро използване на телефонния секретар, Робърт успя така да си подреди нещата, че да дойде при Елизабет седмица преди раждането. Възнамеряваше да остане с нея и след това, докато тя се съвземе достатъчно, за да отиде при майка си. Жена му си мислеше, че е на конференция в Германия.

Той нямаше желание да присъства на самото раждане, но искаше да е наблизо, в случай че тя има нужда от него. Нае къщичка в Дорсет край морето, където Елизабет да може да се отпусне, а той да се грижи за нея. Смятаха да се върнат в Лондон три дни преди термина.

Робърт все още беше изнервен заради сложната организация, докато двамата пътуваха в колата на Елизабет през полята на Хемпшър.

— Ами ако поиска да се роди по-рано? — попита той. — Какво се очаква от мен да правя?

— Нищо — отвърна Елизабет и с мъка се завъртя на предната лява седалка, за да се обърне с лице към него. — Просто ще трябва да държиш бебето на топло. Както и да е, първите раждания обикновено продължават около дванайсет часа, така че дори със скоростта, с която караш, ще успеем да стигнем до болницата в Пул или Бърнмът. Пък и първите бебета рядко подраняват. Затова нека не се безпокоим.

— Станала си цял експерт, а? — каза той и натисна малко педала в отговор на нейната критика за шофирането му.

— Прочетох някои книги. Нямах какво друго да правя през лятото.

Къщичката се намираше край пътя до един хълм. Имаше изглед към полето и беше на около петнайсет минути от най-близкия град. От входната врата се влизаше право във всекидневната с голяма зидана камина и износени мебели с жакардова тапицерия. Имаше и старомодна кухня с мръсна печка с газова бутилка и шкафчета с плъзгащи се стъклени вратички. Задната врата водеше към доста голяма градина, в дъното на която растеше голям кестен.

Елизабет беше очарована.

— Виждаш ли онова ябълково дръвче? — попита тя. — Точно там ще си сложа стола.

— Аз ще го направя — каза Робърт. — Най-добре да отида да купя храна, преди да затворят магазините. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не, направила съм списък. Имам ти доверие.

— Имам предвид — в случай че започнеш да раждаш.

Елизабет се усмихна.

— Не се тревожи. Терминът ми е чак след осем дни. Само занеси стола там, ако нямаш нищо против, и аз ще съм добре.

Когато шумът от колата заглъхна, тя усети кратка остра контракция. Беше като крампите, които понякога получаваше в крака си през нощта, но близо до утробата.

Пое дълбоко въздух. Нямаше да се паникьосва. Беше предупредена, че седмици наред може да има фалшиви тревоги. Носеха името на лекаря, който ги беше описал. Бракстън някой си. Въпреки това нямаше да й навреди да намери телефонен указател и да си запише номера на най-близката болница.

Отиде във всекидневната и откри каквото търсеше. На предната корица на указателя беше прикрепен лист хартия с „полезни телефони“. Болницата и местният доктор бяха само на около седем километра.

Облекчена, Елизабет се върна в градината и седна под ябълковото дърво. Последва нова остра контракция, която я накара да затаи дъх и да се хване за корема. След това болката утихна. Премина и след нея остана странно усещане за спокойствие и сила. Животът чукаше вътре в нея и искаше да излезе. Щеше сама да роди дете, което да продължи чудноватата история на семейството й. Замисли се за баба си Изабел и се запита как и кога е родила тя. Дали е била сама и уплашена в позора си, или е имала някого до себе си, дали Жан не е била наоколо, за да й помогне? Елизабет изпита лека тревога, докато си представяше как Изабел е била сама с тази плашеща болка. Не, каза си тя. Сигурно е планирала всичко. Жан трябва да е била до нея.