Себастьян Фолкс - Птича песен

На следващия ден Стивън каза, че трябва да се върне в батальона си. Стисна ръцете на Крюгер и Лам, после отиде при Леви. От всичката човешка плът, която беше виждал и докосвал, точно ръката на този лекар донесе спасението му.

Леви не искаше да го пуска. Накара го да му обещае, че ще му пише, когато се върне в Англия. Свали катарамата от колана си и му я даде за спомен. Gott mit uns. Стивън му подари ножа си. Прегърнаха се отново и стояха така дълго време.

Сетне Стивън се изкачи по стълбата и излезе в ничията земя. Не го срещна ураган от куршуми, не го разкъса метална целувка.

Усещаше сухата изровена земя под ботушите си, докато вървеше към британските позиции. Във въздуха над него пееше чучулига. Тялото и умът му бяха уморени отвъд думите и отвъд всякаква надежда за възстановяване, но нищо не можеше да заглуши тихото ликуване на душата му.

Елизабет се тревожеше какво ще каже майка й, когато й съобщи, че е бременна. Франсоаз беше толкова строга към подобни неща, че Елизабет дори беше скрила от нея, че приятелят й е женен.

— Работи в чужбина — беше всичко, което успя да издума, когато Франсоаз я попита защо никога не ги е запознала.

Отлагаше момента, но през март започна да наддава на килограми. Вместо да го спомене между другото по време на визитите си за чай в Туикънъм, тя реши да покани майка си на вечеря в Лондон и да отпразнуват случая. Призна пред себе си, че донякъде искаше да обърка Франсоаз, да я постави в отбранителна позиция; но все пак се надяваше майка й да сподели нейното щастие. Уговориха срещата си и тя направи резервация.

Съобщаването на новината пред Ерик и Айрин също беше неловко, защото бременността й означаваше, че известно време няма да идва на работа. Ерик прие вестта като лична обида към него и сина му, за когото ирационално смяташе, че би трябвало да е бащата на децата й, макар да бе щастливо женен за друга жена.

Айрин също не беше доволна. Елизабет не разбираше защо. Айрин беше една от най-добрите й приятелки, винаги беше на нейна страна. Но когато чу тази важна новина, тя изглеждаше неспособна да сподели радостта и вълнението на Елизабет. И дълго мърмори за брака и семейството. Няколко седмици след като Елизабет й каза, Айрин влезе в кабинета й, за да се извини.

— Не знам защо, но бях малко объркана, когато ми съобщи за бебето. Сигурно е било от завист. Много се радвам за теб, скъпа. Вече му направих това. — И подаде на Елизабет книжна торба с чифт плетени вълнени терлички.

Елизабет я прегърна.

— Благодаря ти. Извинявай, че бях толкова нетактична. Наистина трябваше да помисля. Благодаря ти, Айрин.

Когато я питаха кой е бащата на детето, Елизабет отказваше да отговори. Отначало всички се обиждаха.

— Рано или късно ще се разбере — казваха онези, които не бяха чували за Робърт. — Не може едно дете да няма баща.

Елизабет свиваше рамене и отвръщаше, че все някак ще се оправи. Тези, които знаеха за Робърт, предполагаха, че той е бащата.

— Не мога да ви кажа, тайна е — казваше им Елизабет.

Раздразнението им постепенно утихна, както й интересът им. Имаха си свои грижи и щом Елизабет бе решила да постъпи глупаво, това си беше изцяло нейна работа. Така че опазването на тайната се оказа възможно, точно както беше смятала. Хорското любопитство в крайна сметка беше победено от безразличието, или казано по-меко, всеки имаше право сам да управлява живота си.

Елизабет трябваше да се срещне с майка си в събота вечерта. Сутринта довърши четенето на последната от тетрадките на дядо си, преведени с тънкия като паяжина почерк на Боб. Записките бяха извънредно подробни. Имаше дълго описание на времето, в което са били погребани под земята с Джак Файърбрейс, и на разговорите, които са водили.

Елизабет беше особено поразена от един пасаж, преведен малко неясно от Боб, в който си бяха говорили за децата, които щяха да имат след войната. Този епизод завършваше с думите: „Казах му, че ще имам деца вместо него“. Много по-ясен беше откъсът, в който Стивън разказваше за любовта на Джак към сина му Джон.

След като прочете всички тетрадки, както и още две-три книги за войната, Елизабет най-накрая успя да си представи какво е било. Жан, или grand-mère 16 16 Grand-mère (фр.) — баба. — Б.ред. , както я знаеше Елизабет, се появяваше няколко пъти накрая, макар от написаното да не ставаше ясно какво е изпитвал Стивън към нея. В превода на Боб тя най-често беше описана с безличната дума „мила“, а от време на време и с „нежна“. Това не беше езикът на страстта.