Себастьян Фолкс - Птича песен

Не знаеше какво или кого очакваше да намери зад стената; у него беше останал само импулсът да продължи напред. Любопитството му беше свързано с усещането му за загуба. Смъртта на Йозеф можеше да бъде обяснена и възмездена единствено ако намереше оцелелия и се изправеше лице в лице с него.

Прикачиха кабелите и се отдалечиха на безопасно място в началото на наклонената пътека, която водеше към повърхността. Чуваха гърмежите на тежките оръдия и минохвъргачките и огъня на картечниците над тях. Атаката беше започнала. Лам натисна детонатора и земята под краката им се разтресе. Разнесе се грохот като горещ дъх, след това заглъхна и отново се надигна. За миг им се стори, че към тях през тунела се втурват огнени кълба от пръст и варовик. След това звукът утихна за втори път и замря напълно.

Върнаха се бързо през ниския, укрепен с греди вход, пълзяха, залитаха и тичаха към ямата в земята. Облак каменен прах ги принуди да отстъпят, кашляйки, за около минута, докато въздухът се прочисти.

Леви каза на Крюгер да остане назад, докато двамата с Лам слязат долу. Искаше Лам да прецени взрива, а и се съмняваше в искрената съпричастност на Крюгер.

Минаха през дупката, направена от експлозията, като копаеха около себе си, за да я разширят. Тя ги беше отвела право в главния подслушвателен пост на британците. Разгледаха с любопитство подпорните греди и обшивката.

— Чуй — каза Леви и хвана Лам за ръката.

Почукването вече беше неистово и се чуваше от много по-близо.

Леви беше толкова развълнуван, че подскочи и си удари главата в горната част на тунела.

— Стигнахме — каза. — Успяхме.

Бяха взривили всичко, което ги разделяше. Сега трябваше само да покопаят още малко и да протегнат ръка.

В тясната си камера Стивън беше разлюлян от нова експлозия. Обърна се по корем и покри главата си с ръце в очакване светът да се срути върху него. Но въпреки че звукът отекна в стените, те останаха непокътнати.

Започна да рита и блъска по стените, които го ограждаха. Клаустрофобията, която беше държал под контрол досега, го сграбчи. Представи си как някой се движи свободно близо до него и страхът, че няма да го чуят или достигнат, отпуши паниката му.

Докато се мяташе, изкърти пръстта, която се беше разхлабила от взрива. Тя се срути тежко върху краката му и го накара да спре за миг и да се овладее.

Продължи да чука с дръжката на ножа и започна да крещи колкото имаше сили:

— Тук съм. Насам.

Представи си хората от ротата на Уиър, с техните светнали, ухилени под каските лица, да си проправят път към него. Кой би могъл да бъде? Кого бяха изпратили да го измъкне? Не помнеше нито физиономии, нито имена. Само Джак, но той лежеше мъртъв до него. И един разсеян мъж със светла коса, Тайсън, но той беше умрял преди доста време. И онези дребните, които сякаш никога не се изправяха, дори на повърхността, май и те бяха с него под земята, когато гръмна първият взрив.

Стивън усети как съзнанието му напълно се избистри. То беше изпълнено с картини от нормалния свят, обитаван от жени, в който хората живееха мирно, правеха любов и пиеха, където имаше деца, търговия и смях. Спомни си за Жан и невероятната усмивка, която избухваше като свръхнова звезда в очите й. Противният смазващ свят, пълен с пръст, пот и смърт, не беше единствената реалност; той беше стесняваща границите илюзия, неохраняем затвор, от който щеше лесно да избяга всеки миг.

Забрави за жаждата и умората; беше жив, изпълнен със страст към света, към звездите, дърветата и хората, които се движеха и живееха в него. Ако не успееха да стигнат до него, той щеше да издълбае стените, да рие, ако трябва да яде пръст и да я поглъща, но щеше да излезе оттук на дневна светлина.

— Продължавай! — Леви се засмя, очите му блестяха. Кожата му беше лъснала от пот, докато копаеше в стената, от която бяха свалили гредите.

Лам направи гримаса под мокрия си перчем и присви очи срещу светлината от фенера.

— Продължавай — изкрещя Леви. — Продължавай.

Той беше почти в делириум, докато вдигаше и стоварваше кирката си в пръстта. В съзнанието му бяха само чертите на скъпия му брат Йозеф. Колко много го беше обичал, как беше живял чрез него; колко много бе искал Йозеф да е като него, но по-добър, да печели от опита му и да постигне нещо, което да прослави благородното му семейство и предците му.

Лам работеше с равномерен ритъм, мускулите на раменете му се плъзгаха напред и назад под подгизналата му сива фланела, докато рушеше стената от пръст.