Себастьян Фолкс - Птича песен

Елизабет направи някои изчисления на лист хартия. Баба й беше родена през 1878 година. Майка й беше родена… не беше сигурна на колко точно години е майка й. Между шейсет и пет и седемдесет. Елизабет беше родена през 1940 година. Нещо не й излизаха сметките, макар вероятно причината да беше в собствените й математически способности.

Облече се и се гримира старателно за вечерта. Оправи апартамента си, наля си питие и зачака майка си. Застана пред камината и нареди предметите на полицата: два свещника, покана, пощенска картичка и токата от колан, която беше изчистила и лъснала и която сега блестеше така ярко, както сигурно когато е била отлята._ Gott mit uns._

Когато Франсоаз пристигна, тя отвори една наполовина пълна бутилка с шампанско.

— Какво празнуваме? — попита майка й и се усмихна, вдигнала чаша.

— Всичко. Пролетта. Теб. Мен. — Оказа се, че новината е по-трудна за съобщаване, отколкото беше очаквала.

Ресторантът, който бе избрала, й беше препоръчан от приятел на Робърт. Беше малко тъмно заведение на „Бромптън Роуд“, специализирано в кухня от Северна Франция. Имаше канапета, покрити с ален плюш, и кафяви опушени стени с маслени картини, изобразяващи нормандски рибарски пристанища. Елизабет беше разочарована, когато влезе. Беше очаквала нещо по-ведро, с шумна клиентела, подходяща за вечер с добри новини.

Разгледаха менюто, докато сервитьорът барабанеше с химикалката по тефтера си. Франсоаз си поръча артишок и морски език с винен сос, а Елизабет гъби за предястие и говеждо филе. Поръча и скъпо вино, „Жерве Шамбертан“, но не бе сигурна дали е бяло или червено. И двете пиха джин с тоник, докато чакаха. Елизабет умираше за цигара.

— Напълно ли ги отказа вече? — попита Франсоаз, като забеляза нервните ръце на дъщеря си.

— Напълно. Нито една цигара на ден — усмихна се Елизабет.

— И напълня ли след това?

— Аз… мисля, че малко.

Пристигна сервитьорът с първото ястие.

— За вас, госпожо. Артишок. А за вас гъби. Коя от вас, дами, би искала да опита виното?

Когато най-накрая ги остави и те започнаха да се хранят, Елизабет каза с неудобство:

— Струва ми се, че съм напълняла малко, но не защото отказах цигарите. А защото очаквам бебе. — И мобилизира силите си за реакцията.

Франсоаз я хвана за ръката.

— Браво. Щастлива съм.

— Мислех, че ще се ядосаш — отвърна през сълзи Елизабет. — Нали разбираш… защото не съм омъжена.

— Просто се радвам за теб, стига ти да го искаш.

— О, да! О, да! Точно това искам. — Елизабет се усмихна. — Не ми изглеждаш много изненадана.

— Май не съм. Забелязах, че си понаедряла. И че си спряла да пушиш. Каза ми, че това било новогодишно обещание, но преди никога не си успявала да го изпълниш.

Елизабет се засмя.

— Добре. А сега няма ли да ме питаш кой е бащата?

— Трябва ли? Има ли значение?

— Не мисля, че има. Той също се радва… е, колкото трябва. Ще ми помага финансово, макар да не съм го молила. Мисля, че всичко ще е наред. Той е много добър човек.

— Добре тогава. Няма да задавам повече въпроси.

Елизабет беше учудена колко спокойно Франсоаз бе приела новината, сякаш се беше досетила и беше имала време да се подготви.

— Нямаш нищо против, че внучето ти ще се роди от жена, която не е омъжена?

— Как бих могла да имам? — отвърна Франсоаз. — Собствената ми майка не е била омъжена за баща ми.

— Grand-mère? — Елизабет бе поразена.

— Не. Тя не ми е истинска майка. — Франсоаз погледна с нежност Елизабет. — Много пъти съм си мислела да ти кажа, но някак си изглеждаше, че няма нужда. Наистина никак не е важно. Дядо ти се е оженил за баба ти Жан през 1919 година, след войната. Но аз тогава съм била на седем години. Била съм на пет, когато те са се срещнали.

— И на мен не ми излизаха сметките. Направих някои изчисления, след като прочетох тетрадките. Но го отдадох на това, че не ме бива в математиката.

— В тези тетрадки споменава ли се за Изабел?

— Да, няколко пъти. Предположих, че е негова стара интимна приятелка.

— Тя е истинската ми майка. Била е по-малката сестра на Жан.

Елизабет гледаше с широко отворени очи Франсоаз.

— Значи grand-mère не ми е истинска баба?

— Не и биологически. Но по всякакъв друг начин ти беше баба. Тя ме отгледа и ме обичаше като свое дете. Дядо ти е живял в едно семейство преди войната. С Изабел имали афера и избягали заедно. Когато тя открила, че е бременна, го напуснала и се върнала при съпруга си. Години по-късно, по време на войната, дядо ти срещнал баба ти в Амиен. Тя го завела да се види с Изабел, но била обещала да не му казва за детето.