Себастьян Фолкс - Птича песен

— И това дете си била ти?

— Точно така. Било е глупаво да увъртат така. Не знам. Просто е щадяла чувствата му. Така и не разбрал, докато не тръгнал да се жени за Жан. Изпратиха ме при нея от Германия, където живеех, защото истинската ми майка умря. Почина от грип.

— От грип? Това е невъзможно.

Франсоаз поклати глава.

— Не. Имаше епидемия. Уби милиони хора в Европа след края на войната. Изабел винаги е казвала, ако нещо се случи с нея, баба ти да ме отгледа. Двете са се разбрали така, преди тя да замине за Германия с един мъж, в когото се влюбила. Той беше немец на име Макс.

— Но той не е ли поискал да те задържи?

— Не мисля. И той самият беше много увреден от войната. Почина малко след това. Все пак не бях негово дете.

— И ти си отгледана от Стивън и Жан като тяхно дете?

— Точно така. Баба ти беше прекрасна. Все едно имах втора майка. Бяхме много щастливо семейство.

Сервитьорът им донесе още храна.

— Това притеснява ли те? — попита Франсоаз след минута. — Има ли някакво значение за теб? Надявам се, че не, защото за мен няма. Когато между хората има истинска любов, както имаше между нас, тогава подробностите са маловажни. Любовта е много по-важна от кръвните връзки и от това кой те е родил.

Елизабет се замисли за миг.

— Сигурна съм, че си права — каза тя. — Ще ми трябва малко време, за да го осмисля, но наистина няма значение. Разкажи ми за баща си. Беше ли щастлив?

Франсоаз вдигна вежди и въздъхна.

— Ами беше… трудно. Не обели нито дума цели две години след войната.

— Как така? Нито дума?

— Не, нито дума. Не знам, предполагам, че поне е казал „да“, когато са се оженили. Сигурно още няколко насъщни думи, колкото да не умре от глад. Но никога не го чух да говори през това време. Баба ти разказваше, че това са били две години тишина. И си спомняше как проговори отново. Беше една сутрин. Той внезапно се изправи до масата, докато закусвахме и се усмихна. После каза: „Довечера отиваме на театър в Лондон. Ще хванем влака по обед.“ Не можех да повярвам на ушите си. Бях само на девет.

— И по онова време вече живеехте в Англия?

— Точно така. В Норфолк.

— А той оправи ли се след това?

— Ами… беше по-добре. Говореше и беше много мил с мен. Направо ме глезеше. Но не беше много здрав.

— А разказваше ли за войната?

— Никога. Нито дума. Според баба ти от този ден нататък тя сякаш не се била случила за него.

— Кога почина той?

— Точно преди да се оженим с баща ти. Беше само на четиридесет и осем. Като повечето мъже от неговото поколение така и не се възстанови докрай.

Елизабет кимна.

— Само две години преди да се родя.

— Да — отвърна тъжно Франсоаз. — Ще ми се да те беше видял. Толкова много ми се иска да те беше познавал. Това щеше да го направи… много по-щастлив.

Елизабет сведе поглед към чинията си.

— Ами баба? Тя как се справяше след това?

— Тя беше невероятна жена. Обичаше го толкова много. Гледаше го като майка. Тя беше героинята в цялата история. Помниш я, нали?

— Да, помня я — отвърна Елизабет. — Разбира се, че я помня.

— Извинявай — каза Франсоаз. И вдигна салфетката пред лицето си. Известно време не можеше да говори. — Не исках да се разплача на публично място. Не искам да ти развалям щастливия ден, Елизабет. За нея това също щеше да означава много.

— Всичко е наред — успокои я Елизабет. — Всичко е наред. Вече всичко е както трябва.

През лятото Елизабет ходеше на консултации в близката болница. Имаше известни притеснения заради годините си; откри, че персоналът я нарича „възрастна“. Но притеснението й така и не се превърна в реална тревога, защото никога един и същи човек не я преглеждаше два пъти.

— Благодаря ви, госпожо Бембридж — каза лекарят, който я прегледа в осмия месец. — Сигурен съм, че вече сте наясно с правилата.

— Моля?

— Е, четвърто дете — предполагам, че вече ви е станало втора природа.

Оказа се, че чете грешния картон. Елизабет се запита коя ли жена бъркат сега с нея. Запазиха й легло за деня на термина й и я посъветваха междувременно да не пътува със самолет.

— Запомнете — каза й сестрата, — повечето първи раждания продължават дълго. Не звънете в болницата, докато контракциите ви не станат постоянни и болезнени. Ако дойдете прекалено рано, ще трябва просто да ви върнем.

Айрин я осведоми за някакви курсове, на които ходила дъщерята на нейна приятелка. Елизабет се записа и отиде в апартамент в Кирбърн, където свирепа жена обучаваше група от шест бъдещи майки какви са различните етапи на раждането и какви обезболяващи са на тяхно разположение. Елизабет си отбеляза наум да поиска епидурална упойка в най-ранния възможен момент.