Себастьян Фолкс - Птича песен

Намираше се на десетина метра от Леви, когато кирката му пропадна във въздуха. Беше преминал преградата. Извика. Леви го бутна настрани и започна да копае трескаво с ръце, като изхвърляше пръстта зад себе си като куче. Изкрещя на затворения вътре мъж. Идваха, вече бяха при него.

Именно действията на Леви, а не на Лам освободиха пръстта в края на гробницата на Стивън и му дадоха възможност да изпълзи от нея през трупа на Джак Файърбрейс.

Той се промъкна на четири крака през камарата от отломки, срутени от собствения му взрив. Само метър по-нататък видя къде тунелът беше останал непокътнат. Точно там Лам беше пробил. Леви блъсна Лам назад и се изкатери в британския тунел. Заблуден от ехото от почукването на Стивън, той се насочи в погрешна посока и започна да се отдалечава от него.

Като хъркаше и плюеше пръст, Стивън запълзя напред, без да спира да вика. Пред себе си виждаше да се поклаща светлина от фенер. Имаше въздух. Можеше да диша.

Леви го чу. Обърна се и тръгна обратно.

Когато таванът на тунела стана по-висок, Стивън се изправи приведен на крака и отново извика. Фенерът го освети.

Вдигна поглед и видя краката на спасителя си. Бяха обути в сиво-зелена германска униформа — цвета от най-мрачните му сънища.

Олюля се и ръката му се опита да изтегли револвера, но не откри нищо на кръста си, само скъсаните, подгизнали дрипи, в които се бяха превърнали панталоните му.

Погледна лицето на мъжа, който стоеше пред него и вдигна напред юмруци като селско момче, готово за бой.

Някъде дълбоко, под всичко, до което изтощеният му ум можеше да проникне, конфликтите на душата му си проправиха път към него като вълна по чакълест бряг. Гласът на живота му, който го викаше от някакъв далечен път; лицата на загиналите в касапницата, затворените очи на Майкъл Уиър в ковчега; собствената му изгаряща омраза към врага, към Макс и всички мъже, които го бяха довели до този момент; плътта и любовта на Изабел и очите на сестра й.

Отвъд разума му до него достигна едно решение и той осъзна, че стиснатите му в юмруци ръце се отпускат и се разтварят.

Леви се взираше в този силует с див поглед, този полупобъркан мъж, убиеца на брат му. По неизвестна за него причина той също разтвори ръце, двамата паднаха в прегръдките си и заридаха горчиво за странния си живот.

Помогнаха на Стивън да стигне до въжето и му дадоха вода. Вдигнаха го на горното ниво. Леви го беше прегърнал през кръста и вървя така с него до края на тунела, а Лам и Крюгер се върнаха в мрака, за да извадят тялото на Джак Файърбрейс.

Леви насочваше бавните стъпки на Стивън по наклонената пътека към светлината. Трябваше да закрият с ръка очите си от ярките слънчеви лъчи. Накрая излязоха на чист въздух в германския окоп. Леви помогна на Стивън да мине през стъпалото.

Стивън вдишваше дълбоко отново и отново. Погледна далечното синьо небе, по което се носеха прозрачни облаци. Седна на банкета и подпря глава на ръцете си.

Чуваше се песента на птиците. Окопът беше празен.

Леви се покачи на бруствера и вдигна бинокъла си. Британският окоп също беше изоставен. Погледна назад към германските позиции, но не видя нищо на хоризонта, който беше на пет мили от тях. Бентът се беше скъсал, немската армия бе пометена.

Върна се в окопа и седна до Стивън. Никой от двамата не продума. Само се вслушваха в божествената тишина.

Най-накрая Стивън извърна лице към Леви.

— Всичко е свършило, нали? — попита той на английски.

— Да — отвърна Леви също на английски. — Всичко е свършило.

Стивън погледна към дъното на немския окоп. Не можеше да проумее какво се беше случило. Четири години, които се бяха проточили толкова дълго, че сякаш времето беше спряло. Всички мъже, които бе видял да умират, телата им, раните им. Майкъл Уиър. Бледото му лице в гроба под земята. Бърн като обезглавена врана. Десетките хиляди, които бяха паднали с него в онази лятна сутрин.

Не знаеше какво да прави. Не знаеше как да възстанови живота си.

Усети, че долната му устна започна да потрепва и очите му се наляха с горещи сълзи. Опря глава на гърдите на Леви и заплака.

Изнесоха тялото на Джак и когато мъжете си починаха, го погребаха заедно с Йозеф Леви. Изкопаха им общ гроб, защото войната беше свършила. Стивън каза молитва за Джак, а Леви — за брат си. Набраха цветя и ги положиха върху гроба. И четиримата плачеха.

После Лам отиде да огледа землянките и се върна с вода и консерви. Ядоха на открито. Влязоха в една землянка и заспаха.