Себастьян Фолкс - Птича песен

— Тихо. Чуваш ли това? Спасителната група е. Чуваш ли ги как копаят? Заслушай се.

Стивън премести Джак така, че ухото му да се доближи до варовика.

— Идват — каза Стивън. По ехото не можеше да се ориентира на какво разстояние са, но искаше да внуши на Джак, че са почти при тях. — Всеки миг ще са тук, така мисля. Ще се измъкнем.

— И през цялото време си носил служебни чорапи? Горкият нещастник. Дори най-бедните редници в ротата имаха…

— Чуй. Ще излезеш оттук. Махаме се.

Джак все още се смееше.

— Не искам. Не искам…

Смехът му премина в кашлица, след това в спазъм, който разтресе гърдите му в обятията на Стивън. Мъчителният звук изпълни тясното пространство, след това секна. Джак издиша дълго за последен път, тялото му се отпусна и той най-накрая намери края, който бе желал.

Стивън подържа още малко тялото му от уважение, след това го избута към края на нишата, където имаше по-малко въздух. Приближи устата си до дупката, през която влизаше кислород, и задиша силно.

Протегна крака и малко по малко изрита трупа далеч от себе си. Почувства се отчайващо самотен.

Единствената му компания бяха тежестта на земята и звукът от копаене, който, ако трябваше да бъде честен пред себе си, звучеше безнадеждно далеч. Намери кибрита в джоба си. Нямаше кой да го спре в порива му за светлината. Но се поколеба.

Проклинаше Джак, задето умря, задето не повярва, че имат шанс за спасение. Сетне яростта му стихна и умът му се съсредоточи върху далечния ритмичен звук от удари на кирка. Докато го слушаше, му се струваше, че чува собствения си пулс. Извади пак ножа и започна да удря с него колкото може по-силно по стената над главата си.

След четири часа копаене Леви и Лам не бяха стигнали почти доникъде. Леви извика Крюгер да слезе и да смени Лам.

Докато чакаше Крюгер, Леви седна да си почине. За него вече беше въпрос на чест да намери придружителите на брат си. Йозеф не би искал той да се държи като един онези хора, които позволяват на личната им мъка да ги отклони от пътя. Не толкова неговата чест, колкото тази на Йозеф беше заложена на карта. Неговите действия можеха да възвърнат част от достойнството на смачканото му тяло.

През тежкото му дишане до ушите му достигна тихо почукване. Той притисна глава в стената и се заслуша. Може да е плъх, помисли си най-напред, но беше съвсем ритмичен звук и се чуваше дълбоко под земята. Нещо му подсказваше, че идва от голямо разстояние и може да е произведен само от човешко същество.

Крюгер скочи от въжето и Леви го повика при себе си. Крюгер се заслуша. После кимна.

— Определено има някой долу. Малко по-нататък е според мен, но успоредно на нас. Ударите не са достатъчно силни, за да идват от кирка или лопата. Според мен някой чука нарочно.

Леви се усмихна.

— Казах ви, че трябва да продължим.

Крюгер не изглеждаше убеден.

— Въпросът е как ще стигнем до него. Между нас има много варовик.

— Като начало ще взривим част от него. Контролирана експлозия. Ще се кача и ще пратя Лам на моето място. Той може да поставя взрив.

Лицето на Леви изразяваше решителност и ентусиазъм.

— Да предположим, че този звук не идва от някой от нашите хора, а от вражески войник, попаднал в капан.

Леви ококори очи.

— Не вярвам, че някой може да е останал жив след толкова време. Но дори и така да е, тогава… — Той разпери ръце и сви рамене.

— Тогава какво? — попита Крюгер веднага.

— Тогава това ще е човекът, убил брат ми и двамата му придружители.

Крюгер го погледна тъжно.

— Око за око… Нали не мислиш за отмъщение?

Усмивката на Леви замръзна.

— Не мисля за никакви конкретни действия. Вярата ме води във всичко. Не се боя да се срещна с него, ако това имаш предвид. Тогава ще знам какво да направя.

— Ще трябва да го вземем като военнопленник — каза Крюгер.

— Това е достатъчно — отвърна Леви. Отиде при въжето и извика на Лам да го издърпа.

Лам, който едва стоеше буден, не каза нищо, когато Леви му съобщи какво иска от него. Приготви експлозива, прибра го в раницата си и слезе по въжето.

Пръстта, примесена с варовик, се оказа трудна за копаене. На двамата с Крюгер им отне пет часа, за да направят дупка за експлозива, която да удовлетвори Лам. Леви го смени, за да помогне на Крюгер. Напълниха чували с пръст и ги наредиха плътно върху мястото.

Крюгер спря за малко, за да пие вода и да хапне месо и бисквити. Леви отказа предложението му да ги сподели с него.

Главата му беше започнала да се замайва от мъката и умората, но беше твърдо решен да спазва поста. Работеше яростно, без да обръща внимание нито на потта, която пареше в очите му, нито на треперещите си пръсти, които пълнеха чувалите с пръст.