Колин Фальконер - Пътят на коприната

— Рахамеш.

Жената в къщата плесна с ръце пред себе си и се поклони. Като съпруга си и тя носеше подплатена кафява туника над торбести панталони и кожени ботуши със завърнати върхове. Копринена забрадка, която падаше и върху раменете й, покриваше главата й.

Съпругът й беше манап, главатар на селцето, на което бяха попаднали в изгубената долина. Той с жест ги покани в къщата си. Нямаше мебелировка, само купчини от пръст, покрити богато с килимчета с шарки в червено и синьо. По стените и по пода имаше още дебели плъстени килимчета.

Влязоха две момичета с купи кисело мляко и дебели пити безквасен хляб. Татарите си отчупиха парчета от хляба, потопиха ги в киселото мляко и започнаха да се хранят. Хутлун показа на Жосеран и Уилям, че и те трябва да направят същото.

Уилям хапна малко от хляба. Прегърбен до огъня, треперещ, той беше окаяна гледка. От студа и влагата носът му беше зачервен като на куче. Когато пристигна основното ястие, от което все още се издигаше пара, манапът, който вероятно го съжали, постави огромно парче варено овнешко в купата му и пусна тестено топче с размерите на голям портокал отгоре.

С жест му показа да се храни.

Останалите не чакаха покана. Взеха ножовете си и започнаха да режат месото. Жосеран направи същото. Уилям само седеше и се взираше в купата.

— Твоят свети човек трябва да се храни или ще обиди домакина — предупреди Хутлун.

Как да й обясни какво е Велики пости, зачуди се Жосеран. Самият той гладно разкъса своето парче овнешко със зъби. Как е възможно този непоносим свещеник да издържа с толкова малко храна?

— Сега е свещено време — каза Жосеран. — Като Рамадана. Разрешено му е да яде само хляб и да пие по малко вода.

Хутлун поклати глава.

— Не ме е грижа дали ще умре, но няма да е честно да сме направили това дълго пътуване през планините само за да го закопаем в другата част на долината.

— Никакви мои думи няма да го откажат. Не ме слуша.

Хутлун изгледа Жосеран над ръба на купата си, от която пиеше топло козе мляко.

— Ние почитаме шаманите си. А ти се отнасяш към него с презрение.

— Обещал съм да го защитавам. Не съм длъжен да го харесвам.

— Това е ясно.

Уилям прекъсна нещастното си съзерцаване на огъня и вдигна поглед.

— Какво разправяш на тази вещица?

— Любопитно й е защо не ядеш.

— Не бива да говориш с нея. Душата ти е в опасност.

— Тя може и да е вещица, както твърдиш, но твоят и моят живот са й поверени. Ще е грубо, ако не разговарям с нея, ти не мислиш ли така?

— Бог се грижи за твоя и за моя живот.

— Съмнявам се дали Той изобщо намира пътя из тия планини — промърмори, да не го чуе Уилям.

Хутлун следеше разговора им, наклонила глава на една страна.

— Ти от неговата религия ли си?

Жосеран докосна кръста на шията си и се сети за своя приятел Симон.

— Вярвам в Исус Христос.

— А в него вярваш ли? — тя посочи към Уилям.

Жосеран не й отговори.

— В Каракорум има последователи на този Исус — каза тя.

Тамплиерът я изгледа удивено. Дали пък нямаше да се окажат истина слуховете, които бяха стигнали до Акра за християни сред татарите?

— Знаят за Господ Исус Христос в двора на Великия хан, така ли?

— Ханът на хановете знае за всички религии. Само варварите знаят за един-единствен Бог.

Жосеран не обърна внимание на умишленото заяждане.

— И много ли са тези, които знаят за Господ?

— Когато пристигнеш в Центъра на света, сам ще разбереш.

Жосеран се почуди доколко може да се вярва на тази дива принцеса. Дали просто не го дразнеше, или твърденията й бяха основателни?

— Баща ми казва, че твоят свети човек не прави магия — рече Хутлун.

Жосеран поклати глава.

— И каква полза има тогава от него като шаман?

— Не му трябва да изпълнява магия. Той е миропомазан като Божи наместник на земята. Ако искам, мога да му споделя греховете си и той ще ми даде Божието опрощение.

— Опрощение за какво?

— За прегрешенията, които съм направил.

— Имаш предвид грешките. Имаш нужда твоя Бог да ти каже, че си сгрешил, но всичко е наред, така ли?

— Освен това чрез него разбираме каква е Божията воля.

Тези негови думи изглежда изненадаха Хутлун.

— Че то е много лесно да разбереш каква е волята на боговете. Те са на страната на онези, с които е победата.

Неопровержима логика, помисли си той. Дори папата казваше, че Бог им дарява победите, а за пораженията трябва да търсят причината в греховете си. Може би в крайна сметка не бяха толкова различни.