Колин Фальконер - Пътят на коприната

Здесь есть возможность читать онлайн «Колин Фальконер - Пътят на коприната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Унискорп, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътят на коприната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят на коприната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Исторически събития, пламенни емоции и епични приключения
в едно пътуване до края на света.
1260 година. Рицар тамплиер с тайнствено тъмно минало, фанатичен монах доминиканец, екзотична дъщеря на татарски хан и много исторически личности оживяват в напрегнато пътуване по Пътя на коприната. Заснежени планини, огнени пустини и враждебни номади ги съпровождат към неизвестното. Монахът е пратеник на папата, рицарят трябва да му съдейства в изпълнението на сложната задача да уговори важен съюз и да посее християнството сред непознати народи, а от жената воин се изисква да ги преведе през Покрива на света.
Политика, сблъсъци, противоречия между героите, добро и зло, любов и омраза, грях и доброта в увлекателен разказ за епични приключения от Светата земя до Монголската империя. cite Historical Novel Review

Пътят на коприната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят на коприната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Да, това питам.

— Не трябва, разбира се. Иначе е голям срам. Ти би ли си взел такава жена?

— В моята страна това се цени високо.

— Сарацините сигурно затова така ви се опъват!

На Жосеран му се прииска да го събори от коня му. Някакво момче, а му се подиграва!

— Чух — настоя Жосеран, — че жените ви губят девичеството си на конете си.

Текудай дръпна юздите на коня си и се изви на седлото.

Изглеждаше объркан.

— Е, че как да става иначе?

— Това не те ли притеснява?

— Щом една жена има девствено було, значи е прекарала малко време върху гърба на коня. Тогава не може да е добър ездач и ще е бреме за съпруга си.

Жосеран зяпна в него.

— Губят девствеността си при ездата върху седлото — бавно изговори той, най-накрая започваше да му просветва.

— Ами естествено — рече Текудай.

Загледа смаяно този варварин, на когото се налагаше да му обясняват най-прости неща по три или четири пъти, преди да ги схване. А Джучи го хвалеше колко схватлив бил и с какъв пъргав ум!

— Губят девичеството си, като яздят на седло — повтори Жосеран и се усмихна. — Хубаво. Да яздим.

И после без никаква очевидна причина отметна глава и се разсмя.

31

Отначало не я позна. Носеше риза в червено и пурпурно и широка шапка с дълга задна част, която падаше на врата й. Груба черна ресна покриваше челото й. Държеше дайре в дясната си ръка, а в лявата й имаше млатило от парцали. Влезе заднешком в юртата, припяваше си нескончаем нисък напев. Затътри се към средата на голямата шатра между двата огъня и падна на колене.

Посегна зад себе си и една от жените й подаде лула. Хутлун всмукна дълбоко.

— Хашиш — промърмори си нечуто Жосеран. Знаеше за хашиша от Земите отвъд, където определени секти сарацини — хашишимите, асасините — използваха опиата, за да премахнат напрежението преди изпълнението на задача.

След няколко дълбоки всмуквания Хутлун обиколи всеки от ъглите на юртата, където коленичи и поръси по земята кобилешко мляко от малка пръстена кана като възлияние за духовете. После се върна в средата и поръси още малко кумис върху огъня за духовете на огнището. Най-накрая излезе навън и направи нов дар за Духа на Синьото небе.

Когато се върна, Хутлун се хвърли на земята и остана да лежи там, крайниците й се гърчеха, очите й се обърнаха.

— Дяволът я е обладал — изсъска Уилям. — Казах ти. Вещица е.

Като всеки добър християнин и Жосеран се страхуваше от Дявола и делата му, понеже Църквата го беше предупреждавала безброй пъти за силата на Велзевул. Усети как кръвта се отдръпва от лицето му.

Юртата беше тъмна, а въздухът в нея натежал от благовонията, които ръсеха върху огъня, и от сладката, лепкава миризма на хашиша. Жосеран огледа насъбралите се татари, лицата им бяха бледи и уплашени като неговото. Дори Кайду, който седеше начело при огъня, потреперваше.

Всичко и всички бяха притихнали.

Най-накрая тя се размърда и бавно се изправи на крака. Отиде до огъня и взе почернелия овчи пищял. Огледа го внимателно, проучи обгорялата кост за пукнатини и цепнатинки.

— Призовава Звяра — прошепна Уилям.

— Чисто мошеничество. Нищо повече.

Уилям падна на колене, притиснал сребърния кръст на гърдите си. Вдигна го пред себе си и започна високо да напява молитва за екзорсизъм.

— Изведете го от тук — ревна Кайду на двама от войниците си, които грабнаха Уилям за ръцете и го извлякоха навън.

Всички в юртата отново насочиха вниманието си към Хутлун.

— Какво казаха духовете? — попита я Кайду.

— Духовете казват, че времето е добро за пътешествие — отвърна тя.

Кайду се обърна към Жосеран.

— Чу ли това, Варварино? Утре поемате към Каракорум!

Жосеран едва го чу. Продължаваше да се взира в Хутлун, която отново беше паднала на земята. Цялото й тяло се тресеше, като че беше обсебена.

В името на свещените топки Свети Йосифови, възкликна той наум. Горя от страст по една вещица!

Шалът й се вееше като знаме на вятъра. Хутлун седеше неподвижно на седлото, заобиколена от двайсетимата конници, които щяха да ги придружават в пътуването им през Покрива на света. Кайду и Текудай също бяха тук, за да ги изпроводят по пътя им.

— Кой ще ни е водач? — попита Жосеран.

Кайду посочи към дъщеря си.

— Хутлун ще се погрижи да пристигнете живи и невредими до Центъра на света.

Жосеран почувства как конят на Уилям се успореди с неговия.

— Вещицата ли ще ни води? — изсъска той.

— Така изглежда.

— Изгубени сме тогава. Поискай да ни дадат друг водач.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят на коприната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят на коприната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Фонтаней
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Лъдлъм
Любен Дилов - Пътят на Икар
Любен Дилов
Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона
Даниел Ейбрахам
Робърт Джордан - Пътят на кинжала
Робърт Джордан
Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън
Арчибалд Кронин
Джон Чивер - Фальконер
Джон Чивер
Брендон Сандерсон - Пътят на кралете
Брендон Сандерсон
Отзывы о книге «Пътят на коприната»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят на коприната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x