Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

Мод купи четири. Нямаше да ги изядат всичките днес, но това нямаше значение. Старият хляб можеше да уплътнява супите, банкнотите — не.

Тя се прибра в шест. По-късно през деня щеше да облече децата и да ги заведе на гости на баба им и дядо им за през деня, за да може да се наспи. Сега имаше един свободен час с Валтер. Това беше най-хубавата част от деня.

Тя приготви закуска и занесе един поднос в спалнята.

- Виж. Пресен хляб, кафе... и долар!

- Умница! - Той я целуна. — Какво ще си купим? - Валтер потръпна в пижамата си. - Трябват ни въглища.

- Няма закъде да бързаме. Можем да го задържим, ако искаш. Ще струва също толкова и следващата седмица. Ако ти е студено, аз ще те стопля.

- Хайде, тогава - ухили се той.

Тя се съблече и влезе в леглото.

Изядоха хляба, изпиха кафето и правиха любов. Сексът още беше вълнуващ, макар и не толкова дълъг, колкото когато бяха заедно за пръв път.

След това Валтер прочете вестника, който тя бе донесла.

- Революцията в Мюнхен е свършила — каза той.

- Напълно?

- Заловили са предводителя - Адолф Хитлер.

- Шефът на партията, към която Роберт се присъедини?

- Да. Обвинен е в държавна измяна. В затвора е.

- Добре - каза Мод с облекчение. - Радвам се, че поне това свърши.

Граф Фицхърбърт се качи на платформа пред кметството на Абъроуен в три часа следобед, в деня на Общите избори. Носеше официален сутрешен костюм и цилиндър. Консерваторите на предните редове го посрещнаха с радостни възгласи, но повечето хора зад тях го освиркаха, а някой го замери със смачкан вестник. Били каза:

- Без такива работи, момчета, нека се изкаже.

Фиц щеше да говори в полза на настоящия народен представител на областта, Пърсивал Джоунс. Започна да приказва за търговски тарифи. Били нямаше проблем с това. Фиц можеше да си говори цял ден по тази тема и да не развълнува жителите на градчето. На теория, това беше големият въпрос преди изборите. Консерваторите предлагаха да сложат край на безработицата, като вдигнат митата при вноса от чужбина, за да защитят интересите на британските производители. Тази позиция беше обединила либералите срещу тях, защото за либералните партии един от основните управленчески принципи беше свободната търговия. Работническата партия също смяташе, че тарифите не са отговор на проблема и предложи Програма за национална заетост, за да се намери работа на безработните, както и допълнителни години средно образование, за да не прелива пазарът на труда от безработни младежи.

Но истинският въпрос беше - кой ще управлява?

- За да насърчим земеделската заетост, ние от Консервативната партия ще предлагаме субсидия от един паунд за всеки акър земя на всеки фермер - стига да плаща на работниците си поне по тридесет шилинга седмично - каза Фиц.

Били поклати глава, развеселен и отвратен в същото време. Защо да дават пари на фермерите - не те умираха от глад, а безработните от фабриките.

Фиц започваше да набира скорост.

- Ако гласувате за Работническата партия, ще гласувате за мъж с опетнена военна кариера! - Публиката не хареса това. Всички знаеха историята на Били и го считаха за герой. Надигна се негодувание, а тате извика:

- Засрами се!

Фиц продължи.

- Мъж, който предаде бойните си другари и офицерите си, мъж, който беше осъден от военен съд и лежа в затвор. Казвам ви: не докарвайте позор върху Абъроуен, като изберете такъв човек в парламента!

Фиц слезе под звуците на откъслечни аплодисменти и силни освирквания. Били задържа поглед върху него, но Фиц не му отвърна със същото. Били се покатери на платформата и каза:

- Сигурно очаквате да започна да обиждам лорд Фицхърбърт, както той обиждаше мен.

Сред тълпата се чу гласът на Томи Грифитс:

- Разкажи му играта, Били!

- Но това не е боксов мач в обора. Тези избори са твърде важни, за да бъдат решени чрез евтини удари под кръста. - Хората се умълчаха. Били знаеше, че не им се нрави много разумният му подход. Харесваха евтините удари под кръста. Но баща му кимаше одобрително. Тате разбираше какво се опитва да стори Били. Разбира се. Нали той го беше учил.

- Графът показа кураж, като дойде тук и сподели възгледите си пред тълпа миньори. Може да не е прав – със сигурност не е прав, - но не е страхливец. Беше същият и във войната. Много от офицерите бяха така. Смели и неразумни. Имаха погрешна стратегия, погрешна тактика, не умееха да комуникират добре и мислеха остаряло. Но отказваха да сменят възгледите си дори в името на милиони загинали.