Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

- Не! — извика някой.

- Ето за какво съм дошъл. Дните на Пърсивал Джоунс като представител на Абъроуен са преброени. - Хората посрещнаха това с доволни викове. - Искам да видя мъж от Работническата партия да ни представлява в Камарата на представителите! — Били улови погледа на баща си. Лицето му сияеше. - Благодаря ви за прекрасното посрещане.

Той слезе от стола и всички заръкопляскаха ентусиазирано.

- Хубава реч, Били - каза Томи Грифитс. - Но кой ще е този депутат от Работническата?

- Ще ти кажа какво, Томи - отвърна Били. - Познай от три пъти.

Същата година философът Бертранд Ръсел посети Русия и написа кратка книга, наречена «Теория и практика на болшевизма». Тя почти предизвика развод в семейство Лекуит.

Ръсел се противопоставяше силно на болшевишката идеология. Още по-лошо, правеше го от перспективата на социалист. За разлика от консервативните критици, той не спореше, че руският народ няма право да свали царя, да подели земята на аристокрацията и да управлява собствените си фабрики. Той одобряваше всичко това. Атакуваше болшевиките не за погрешните им идеали, а за правилните идеали, до които те не могат да се издигнат. Така че заключенията му не можеха да се отрекат като пропаганда.

Първо Бърни прочете книгата. Като всеки библиотекар изпитваше ужас да отбелязва в книгите, които чете, но в случая направи изключение, триеше текст от страниците, драскаше гневни коментари като «Глупости!» или «Невалиден аргумент!» по ръбовете на страниците, подчертаваше изречения.

Етел я прочете, докато кърмеше бебето, вече малко по-голямо от година. Казваше се Милдред, но й викаха Мили. По-възрастната Милдред вече се бе преместила в Абъроуен с Били и беше бременна с първото си дете от него. На Етел й липсваше компанията й, макар да се радваше, че стаята на втория етаж е свободна. Малката Мили имаше къдрава коса и в погледа й вече проблясваше палаво пламъче, което напомняше на всички на майка й.

Етел се наслаждаваше на книгата. Ръсел беше умен писател. С дързостта на аристократ беше поискал от Ленин интервю и бе прекарал час с великия човек. Бяха разговаряли на английски. Ленин казваше, че лорд Нортклиф е най-добрият му пропагандист: страховитите истории на Дейли мейл за руснаците, които обезчестявали аристокрацията, може би ужасявали буржоата, но според него щели да имат обратния ефект върху работническата класа във Великобритания.

Но Ръсел представяше ясно в книгата си недемократичността на самите болшевики. Диктатурата на пролетариата си беше диктатура, но на върха й стояха интелектуалци от средната класа като Ленин и Троцки, както и тези пролетарии, които се съгласяваха с гледната им точка.

- Мисля, че това е много тревожно - каза тя, когато остави книгата.

- Бертранд Ръсел е аристократ! - гневно отвърна Бърни. - Той е граф!

- Това не значи, че той греши. — Мили спря да суче и заспа. Етел погали меката й бузка с пръст. - Ръсел е социалист. Той се оплаква, че болшевиките не прилагат принципите на социализма.

- Как може да говори такива неща? Благородниците са смазани.

- Както и опозиционната преса.

- Временна необходимост...

- Колко временна? Руската революция е вече на три години.

- Не можеш да направиш омлет без да счупиш няколко яйца.

- Казва, че има произволни арести и екзекуции, а тайната полиция е по-силна сега, отколкото е била при царя.

- Но те работят против контрареволюционери, не против социалисти.

- Социализмът значи свобода, дори за контрареволюционерите.

- Не, не значи това!

- За мен това значи.

Повишеният им тон събуди Мили. Тя усети гнева в стаята и се разплака.

- Ето на - каза е неприязън Етел. - Виж какво направи.

Когато Григори се върна от гражданската война, той се прибра при Катерина, Владимир и Ана в удобния им апартамент във вътрешността на правителствения енклав в стария кремълски форт. Беше твърде удобно като за вкуса му. Цялата страна страдаше от недостиг на храна и гориво, но в кремълските магазини цареше изобилие. В близост имаше три ресторанта с обучавани във Франция главни готвачи и за огромно разочарование на Григори сервитьорите тракаха с пети и търчаха да изпълняват прищевките на болшевиките, както го бяха правили за аристократите преди това. Катерина оставяше децата на занималня, за да отиде на фризьор. Вечерите членове на Централния комитет ходеха на опера с коли с шофьори.

- Надявам се да не се превръщаме в новата аристокрация - каза той на Катерина една вечер в леглото.