Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

- Може да имаш приятели на някакви шибани високи позиции, Уилямс - каза онзи. - Но тук си просто още един скапан затворник, затова се връщай да работиш, да те еба!

- Веднага, г-н Дженкинс - каза Били.

Фиц бе жестоко възмутен, когато през лятото на 1920 г. руска търговска делегация дойде в Лондон и бе посрещната от премиера Дейвид Лойд Джордж на Даунинг стрийт 10. Болшевиките още воюваха с наново реконституираната полска държава и Фиц смяташе, че Великобритания трябва да помогне на поляците, но не намираше много подкрепа. Лондонските докери започнаха стачка, вместо да товарят кораби с пушки за полската армия, а Конгреса на търговските профсъюзите заплаши с всеобща стачка, ако армията се намеси.

Фиц се примири, че няма да види нищо от собствеността на принц Андрей. Синовете му Момче и Андрю бяха загубили руското си наследство и той трябваше да приеме това.

Но не можеше да си мълчи относно това, което руснаците Каменев и Красин вършеха, докато обикаляха Великобритания. Стая номер 40 още съществуваше, макар и в различна форма, и британското разузнаване прихващаше и дешифрираше телеграмите, които руснаците изпращаха до дома. Лев Каменев, председателят на московския Съвет, безсрамно пропагандираше революция.

Фиц толкова се беше разярил, че смъмри самия Лойд Джордж рано през август на едно от последните вечерни партита през лондонския светски сезон.

Беше в дома на лорд Силвърман на Белгрейв скуеър. Вечерята не беше толкова пищна, колкото тези преди войната. Имаше по-малко ястия, по-малко бяха върнати неопитани в кухните, а украсата на масите също бе по-простовата. Храната сервираха прислужнички, вместо лакеи - никой не искаше да е лакей в днешно време. Фин предположи, че е дошъл краят на екстравагантните едуардински партита. Но Силвърман още можеше да привлече най-влиятелните мъже в страната в трапезарията си.

Лойд Джордж попита Фиц за сестра му Мод.

И тази тема го вбесяваше.

- За съжаление се ожени за германец и живее в Берлин - каза той. Не каза, че вече е родила първото си дете, момче на име Ерик.

- Знам това — каза Лойд Джордж. - Просто се чудех как се оправя. Прекрасна млада жена.

Влечението на премиера по прекрасни млади жени бе добре известно, дори печално известно.

- Страхувам се, че животът в Германия не е лек - каза Фиц. Мод му бе писала с молба за издръжка, но той веднага й отказа. Не го бе питала дали може да се жени, защо въобще очакваше някаква подкрепа от него?

- Не е лек? - отвърна Лойд Джордж. - Така и трябва, след стореното от тях. Така или иначе, мъчно ми е за нея.

- По една друга тема, господин премиер - каза Фиц, - този Каменев е евреин-болшевик: заслужава да го депортирате.

Чашата шампанско в ръката на премиера беше посмекчила настроението му.

- Скъпи ми Фиц - дружелюбно рече той, правителството не се тревожи за руските заблуди, които са груби и стихийни. Моля ви, не подценявайте британската работническа класа: разпознават кухия шум, когато го чуят. Повярвай ми, речите на Каменев развалят репутацията на болшевизма повече, отколкото ние бихме могли да го сторим.

Фиц мислеше това за самодоволни глупости.

- Дал е пари на Дейли Херълд!

- Не е почтено, съгласен съм, едно чуждо правителство да субсидира наш вестник - но, наистина, страх ли ни е от Дейли Херълд ? Не като либералите и консерваторите, като нас да си нямат собствени вестници.

- Но той общува с най-екстремистките революционни групи в страната ни - маниаци, решени да отхвърлят целия ни начин на живот!

- Колкото повече научават британците за болшевизма, толкова по-малко ще го харесват, вярвай ми. Изглежда впечатляващо само от разстояние, но всъщност болшевизмът е като имунизацията за британското общество; предизвиква ужас у всички прослойки, какво може да се случи, ако настоящото общество се срине.

- Просто не ми харесва.

- Освен това — продължи Лойд Джордж, - ако ги изхвърлим, може да ни се наложи да обясняваме откъде знаем какви ги вършат; и новината, че ги шпионираме може да разгневи работническата класа повече от високопарните им приказки.

Фиц не обичаше да му изнасят лекции относно политическата реалност в страната му, дори от самия премиер, но продължи с аргумента си, защото още не намираше успокоение.

- Но поне можем да не търгуваме с тях, нали?

- Ако откажем да търгуваме с всички, които използват посолствата си за пропаганда, няма да има с кого да търгуваме. Хайде де, Фиц, търгуваме с канибалите от Соломоновите острови!