Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

Новините за външния свят достигаха до него чрез вестниците. Фиц беше се върнал в Лондон, произнасяше речи в подкрепа на още военна помощ за Бялата гвардия в Русия. Били се чудеше значи ли това, че Приятелите от Абъроуен са се върнали у дома.

Речите на Фиц не вършеха работа. Кампанията на Етел «Долу ръцете от Русия» беше спечелила подкрепа от Работническата партия. Въпреки цветистите антиболшевишки изказвания на военния министър Чърчил, Великобритания беше изтеглила войските си от Арктическа Русия. В средата на ноември Червената гвардия беше изтласкала адмирал Колчак от Омск. Всичко, което Били беше казал за Белите, всичко, което Етел повтаряше в кампанията си, се оказваше вярно; всичко казано от Фиц и Чърчил - погрешно. И въпреки това Били беше в затвора, а Фиц — в Камарата на лордовете.

Нямаше много общо с останалите обитатели на затвора. Не бяха политически затворници. Повечето лежаха за реални престъпления: кражба, нападение, убийство. Бяха корави мъже, но Били не се страхуваше от тях. Държаха се с него с внимателно уважение, явно усещаха, че провинението му е по-високопрофилно от техните. Той общуваше с тях приятелски, но никой нямаше кой знае какъв интерес към политиката. Нищо нередно не виждаха у обществото, което ги държеше затворени; просто искаха следващия път да надхитрят системата, а не да я променят.

През половинчасовите обедни почивки той четеше вестника. Повечето други не можеха да четат. Един ден отвори Дейли Херълд и видя снимка на познато лице. След миг удивление се усети, че гледа себе си.

Спомни си откога беше тя. Милдред го бе завлякла при един фотограф в Алдгейт и го бе накарала да се снима в униформа.

- Всяка нощ ще я докосвам с устните си — каза тогава тя. Той често си мислеше за това двусмислено обещание, докато бе далеч от нея.

Заглавието гласеше: ЗАЩО Е В ЗАТВОРА СЕРЖАНТ УИЛЯМС? Били продължи да чете с нарастващо вълнение:

Уилям Уилямс от осми батальон на Уелските стрелци (Приятелите от Абъроуен) излежава десет години във военен затвор, осъден за измяна. Предател ли е този човек? Дезертирал ли е, бягал ли е от битка? Напротив. Той се бие смело при Сома и продължава да служи във Франция през следващите две години, спечелвайки повишение в сержант.

Това съм аз, мислеше си той, пишат ме във вестниците и казват, че съм се бил храбро!

След това е пратен в Русия. Не сме във война с Русия. Британците не одобряват съвсем болшевишкия режим, но ние не атакуваме всеки режим, с чиято идеология не сме съгласни. Болшевиките не представляват заплаха за страната ни, ши за съюзниците ни. Парламентът никога не е одобрявал военни действия срещу правителството в Москва. Въпросът е сериозен: дали мисията ни там не е в нарушение на международното право.

Всъщност, в продължение на няколко месеца британският народ не знаеше, че армията им се бие в Русия. Правителството даваше подвеждаща информация, че войските ни там просто защитават собствеността ни, организират оттеглянето си, ши изчакват. Намекът беше ясен — не сме се били срещу Червената гвардия.

Тази лъжа бе разобличена от Уилям Уилямс.

- Хей - каза той, без да се обръщам към някого конкретно. - Гледайте това. Разобличена от Уилям Уилямс.

Мъжете на масата му се скупчиха около него. Неговият съкилийник, едно животно на име Сирил Паркс, каза:

— А, твоя снимка! Какво правиш във вестника?

Били прочете остатъка на висок глас.

Престъплението му беше да каже истината, в писма до сестра си, написани на прост код, за да не бъдат цензурирани. Британският народ му дължи благодарността си.

Но действията му предизвикаха недоволството на онези от армията и правителството, които са отговорни за манипулацията на британски войници за собствените си политически цели. Уилямс беше даден на военен съд и осъден на десет години затвор.

Той не е единствен. Мнозина войници, които бяха несъгласни с това да са част от неуспялата контра-революция, бяха подложени на съмнителни процеси в Русия и осъдени на скандално дълъг затвор.

Уилям Уилямс и други бяха пожертвани от отмъстителни личности с власт. Това трябва да бъде променено. Великобритания е страна на справедливостта. Затова, в крайна сметка, се бихме.

- А така! - каза Били. - Казват, че съм жертва на личности с власт.

- Аз също - каза Сирил Паркс, който бе изнасилил четиринадесетгодишно белгийско момиче в един хамбар.

Внезапно някой грабна вестника от ръцете на Били. Погледа нагоре, към тъпата мутра на Андрю Дженкинс, един от по-неприятните надзиратели.