Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

Фиц не беше сигурен дали това е така - канибалите от Соломоновите острови все пак нямаха какво толкова да предложат, но не отговори на забележката.

- Толкова ли сме зле финансово, че да продаваме стоки на тези убийци?

- Страхувам се, че да. Говорил съм с много бизнесмени и те доста ме наплашиха за бъдещите осемнайсет месеца. Няма поръчки. Клиентите не искат да купуват. Намираме се може би в най-лошия период на безработица в историята си. Но руснаците искат да купуват - и плащат в злато.

- Не бих приемал тяхното злато!

- А, но, Фиц, това е, защото ти си имаш толкова много.

Имаше парти на Уелингтън роу, когато Били доведе невястата си в Абъроуен.

Беше лятна събота и като никога, не валеше. В три часа следобед Били и Милдред се появиха на гарата, заедно с децата на Били - доведените дъщери на Били Енид и Лилиан, на по осем и седем. Дотогава миньорите вече се бяха върнали от шахтата, бяха си теглили седмичните душове и носеха неделните си костюми.

Родителите на Били чакаха на гарата. Бяха поостарели, посмалени като че ли в сравнение с хората около себе си. Тате стисна ръката на Били и каза:

- Гордея се с теб, синко. Опълчи им се, точно както съм те учил. - Били се зарадва на тези думи, макар да не виждаше себе си като просто още едно от постиженията на тате в живота.

Родителите му бяха срещали Милдред веднъж, на сватбата на Етел. Тате се ръкува с Милдред, а мама я целуна. Милдред рече:

- Много се радвам да ви видя отново, г-жо Уилямс. Може ли да ви наричам вече мамо?

Това бяха перфектно подбрани думи и мама не можеше да се намери място от радост. Били бе сигурен, че и тате ще я заобича, ако тя се въздържаше от псувни.

Постоянните въпроси от депутати в Камарата на представителите - подхранвани с информация от Етел - бяха накарали правителството да намали присъдите за много войници и моряци, съдени в Русия за метежи и други престъпления. Присъдата на Били бе намалена до една година, след което го бяха освободили и демобилизирали. С Милдред се бяха оженили при първа възможност.

Абъроуен му се струваше странен градец. Мястото си стоеше почти същото, но чувствата му бяха различни. Струваше му се малко и свряно в ъгъла на света, а планините около него сякаш пречеха на хората да се измъкнат оттук. Не беше вече сигурен, че тук е домът му. Както когато му се наложи да сложи костюма си отпреди войната и видя, че му става, но някак не се чувства добре в него. Нищо тук не може да промени света, осъзна момчето.

Изкачиха хълма до Уелингтън роу и видяха, че къщите са украсени със знамена: Юниън Джак, Уелския дракон, Червения флаг. Един банер, провесен над улицата, гласеше ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, БИЛИ ДВОЙНИЯ. Всички съседи бяха наизлезли на улицата. Имаше маси с бира и чайници, чинии, пълни с пайове, кейк и сандвичи. Когато видяха Били, запяха някакъв християнски химн.

Това го разплака.

Подадоха му халба бира. Тълпа възхитени млади мъже се събра около Милдред. За тях тя представляваше екзотично създание, с лондонските си дрехи, кокни-акцента си и шапката с огромна периферия, която самата тя беше окичила с цветя от коприна. Дори когато внимаваше какви ги приказва, не можеше да се въздържи от приказки като тези:

- Трябваше да го сваля от гърдите си, ако извините израза ми.

Дядо изглеждаше още по-стар и едва стоеше прав, но умът му още беше наред. Той се зае с Енид и Лилиан, извади сладки от джобовете си и им показа как може да накара едно пени да изчезне.

Били трябваше да приказва с всяко от семействата на загиналите си другари: Джоуи Понти, Пророка Джоунс, Петното Люелин и други. Отново се срещнаха с Томи Грифитс, когото за последно беше видял в Уфа, Русия. Бащата на Томи, Лен — атеистът, беше изпосталял, прояден от рак.

Били щеше да започне работа в мината утре и всичките му колеги искаха едновременно да му обяснят какво се е променило: нови пътеки в мината, повече електрическо осветление, по-добри предпазни мерки.

Томи се качи на стол и изнесе приветствена реч, на която Били трябваше да отвърне нещо.

- Войната промени всички ни - каза той. - Помня, когато хората повтаряха, че богатите съществуват, за да властват над по-низшите хора. — Тези думи бяха посрещнати от презрителен смях, насочен към «богатите». - Мнозина прозряха отвъд тази самозаблуда, след като ги командваха офицери, които преди това не бяха командвали и излет. - Другите ветерани закимаха утвърдително. - Войната я спечелиха мъже като нас, обикновени мъже, необразовани, но не глупави. Сега имаме право да гласуваме, както и жените ни, макар и още не всички от тях, както сестра ми Ет ще побърза да ви каже. - Жените нададоха възглас при тези думи. - Това е нашата страна и трябва да поемем контрол над нея, така както болшевиките превзеха контрола в Русия а социалдемократите - в Германия. Имаме Работническата партия и имаме гласовете да я вкараме в парламента. Лойд Джордж ни изработи на последните избори, но втори път няма да му се размине.