Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

Но Мод не съжаляваше. Когато пожелаеше, можеше да целуне Валтер, да вкара език в устата му, да разкопчае панталоните му и да го направи с него на леглото, или на дивана, или дори на пода - това компенсираше всичко останало.

Родителите на Валтер дойдоха с половин шунка и две бутилки вино. Ото беше загубил семейното имение Цумвалд, което сега се намираше в Полша. Спестяванията му се бяха стопили от инфлацията. Голямата градина в берлинския му дом обаче все още произвеждаше картофи, а и му бе останало много вино отпреди войната.

- Как успяхте да намерите шунка? - невярващо попита Валтер. Подобни неща можеха да се купят само с американски долари.

- Замених за нея бутилка старо шампанско - каза Ото.

Децата бяха приспани от баба си и дядо си. Ото им разказа народна приказка. От това, което чуваше Мод, ставаше въпрос за кралица, която заповядала да обезглавят брат й. Тя потръпна, но не се намеси. След това Сузане им изпя няколко песнички с изтънял гласец и децата заспаха, явно неособено повлияни от кървавата история на дядо си.

Роберт и Йорг се появиха с еднакви червени вратовръзки. Ото ги поздрави радушно. Явно нямаше представа каква точно е връзката им и просто ги смяташе за съквартиранти. Те точно така и се държаха пред представители на по-старото поколение. Според Мод Сузане се досещаше за истината. Жените бяха по-трудни за заблуждаване, но пък бяха и по-толерантни.

Роберт и Йорг можеха да са много по-различни в либерална компания. На партитата в дома си не криеха романтичната си връзка. Много от приятелите им бяха като тях. Мод първо се изненадваше: не бе виждала мъже да се целуват, да се радват на дрехите си и да флиртуват като ученички. Но подобно поведение вече не беше табу, не и в Берлин. А Мод прочете и книгата на Пруст Содом и Гомор, според която подобни неща винаги са се случвали.

Тази вечер обаче Роберт и Йорг се държаха прилично. На вечеря всички говореха за случващото се в Бавария. В четвъртък асоциация на полувоенни групировки, наречена Кампфбунд беше обявила национална революция в една мюнхенска бирария.

Мод едва понасяше да чете новините в последните дни. Работниците вдигаха стачки, а агресивни хлапаци с десни убедения ги биеха. Домакините правеха походи срещу недостига на храна и походите им се превръщаха в бунтове за храна. Всички в Германия бяха гневни заради Версайския договор, но социалдемократичното правителство се беше примирило изцяло с него. Хората вярваха, че репарациите съсипват икономиката, макар Германия да бе платила едва част от тях и очевидно нямаше намерение да ги покрие изцяло.

Случката в бирарията беше изправила всички на нокти. Военният герой Ерих Лудендорф беше най-отявленият й привърженик. Така наречените щурмоваци в кафявите си ризи, както и курсанти от Офицерската сухопътна академия бяха превзели ключови сгради в града. Съветниците бяха превърнали в заложници, а заможни евреи - арестувани.

В петък легитимното правителство контраатакува. Четирима полицаи и шестнадесет от революционерите бяха убити. Мод не можеше да прецени от новините, достигащи до Берлин, дали начинанието е успяло, или не. Ако екстремистите превземеха Бавария, щеше ли цялата страна да падне под властта им?

Това ядосваше Валтер.

- Имаме демократично избрано правителство. Защо хората не могат да ги оставят да си вършат работата?

- Правителството ни предаде - отвърна баща му.

- Според теб. Е, и? В Америка, когато републиканците спечелиха последните избори, демократите не се разбунтуваха!

- Съединените щати не са проядени от евреи и болшевики.

- Ако се тревожиш за болшевиките, кажи на хората да не гласуват за тях. И каква е тая обсебеност по евреите?

- Имат зловредно влияние.

- И във Великобритания има евреи. Татко, не помниш ли как лорд Ротшилд в Лондон направи всичко възможно да няма война? Има евреи във Франция, Русия и Америка. Те не заговорничат против правителствата си. Какво те кара да смяташ, че нашите са толкова зли? Повечето просто искат да изкарват достатъчно, за да издържат семействата си и да пращат децата си на училище, като всички останали.

Роберт изненада Мод, като се включи в спора.

- Съгласен съм с чичо Ото. Демокрацията предизвиква слабост. Германия има нужда от силно управление. Йорг и аз се присъединихме към националсоциалистите.

- О, Роберт, за Бога! - отвратен възкликна Валтер. - Как сте могли?

Мод се изправи.

- Някой иска ли торта? - весело попита тя.