Висенте Бласко Ибаньес - Четиримата конници на Апокалипсиса

— На кайзера му разказаха тази история и когато кайзерът я чу, много се смя.

Не беше необходимо да казва нищо повече. Всички започваха да се смеят „ха, ха, ха!“ спонтанно, но кратко, извиквайки само три пъти „ха!“, защото по-продължителният смях можеше да се приеме като липса на уважение по отношение на величеството.

Близо до Европа корабът беше посрещнат от огромна вълна новини. Телеграфистите от безжичния телеграф работеха без прекъсване. Една вечер, влизайки в пушалнята, Деноайе видя достолепните германци оживено да жестикулират с възбудени лица. Не пиеха бира. Бяха отворили бутилки немско шампанско. Госпожа съветничката, без съмнение, впечатлена от събитията, се въздържаше да слезе в каютата си. Щом видя младия аржентинец, капитан Еркман му поднесе чаша вино.

— Войната — каза той ентусиазирано, — войната идва… Крайно време беше!

Деноайе направи жест на учудване. Войната!… Каква война е тази?… Беше прочел, както всички останали, окачената на таблото за съобщения радиограма, известяваща, че австрийското правителство е изпратило ултиматум на Сърбия, без вестта ни най-малко да го развълнува. Не се интересуваше от проблемите на Балканите. Смяташе ги за разправии между незначителни народи, стараещи се да привлекат вниманието на света, разсейвайки го от много по-сериозните му ангажименти. С какво тази случка би могла да заинтересува войнствения съветник? В края на краищата двете нации неминуемо ще се разберат. Понякога и дипломацията може да послужи за нещо.

— Не — настоя яростно германецът, — войната идва, благословената война. Русия ще подкрепи Сърбия, а ние ще дадем рамо на съюзниците си… Какво ще направи Франция? Знаете ли какво ще направи Франция?…

Хулио повдигна с безразличие рамене, сякаш молейки да го оставят на мира.

— Войната започва — продължи съветникът, — превантивната война, от която имаме нужда. Русия много бързо придобива все по-голямо значение и се подготвя да ни противостои. Още четири години мир и тя ще е готова със стратегическите си железопътни линии, а военната й мощ, в съчетание с тази на съюзниците й, ще се изравни с нашата. Много по-добре ще бъде да й нанесем удара сега. Трябва да се възползваме от ситуацията… Война! Превантивна война!

Целият му клан го слушаше мълчаливо. Някои като че ли не бяха заразени от ентусиазма му. Война!… Представяха си парализираната търговия, унищожените фирмени филиали, спрените от банките кредити… една много по-страшна за тях катастрофа от смъртоносните битки на бойното поле. Но одобряваха с кимания на глава и звучни изръмжавания свирепите слова на Еркман. Той беше едновременно и господин съветникът, и господин офицерът. Несъмнено познаваше тайните на бъдещето на родината и това беше достатъчно, за да пият мълчаливо за успешния край на войната.

Младежът си помисли, че съветникът и очарованите му слушатели са пияни.

С какво една война би допринесла за индустриалното развитие на Германия? Тя почти непрекъснато разширяваше зоните си на влияние, всеки месец завладяваше нови пазари, всяка година търговският й баланс отчиташе повишение в нечувани размери. Само преди шестдесет години трябваше да осигурява екипаж за малобройните си кораби от средите на наказаните от полицията берлински кочияши. Сега търговската и военната й флота браздеше всички океани и нямаше пристанище, където германските стоки да не запълват по-голямата част от доковете. Нужно й е единствено да продължи да живее по този начин, като стои настрана от военните авантюри. Още двадесет години мир и германците ще станат господари на световните пазари, побеждавайки Англия, вчерашния си учител, в тази безкръвна битка. И сега щяха да заложат всичко това, подобно на човек, който поставя цялата си съдба на една карта, в една битка, която може да се окаже неблагоприятна за тях?…

— Вижте, капитане — каза му той с помирителен тон, — в това, което казвате, няма никаква логика.

— Не, войната — настоя яростно съветникът, — превантивната война. Живеем заобиколени от врагове и това не може да продължи. Трябва да приключим с това един път завинаги. Или те, или ние! Германия чувства сили да предизвика света. Необходимо е да сложим край на руската заплаха. И ако Франция не стои спокойно, толкова по-зле за нея!… И ако още някой друг… друг някой се осмели да се изправи срещу нас, толкова по-зле за него! Когато монтирам в цеховете си нова машина, го правя с цел тя да произвежда непрекъснато, а не да бездейства. Ние имаме най-добрата армия в целия свят и трябва да я въведем в действие, за да остане стабилна.