Висенте Бласко Ибаньес - Четиримата конници на Апокалипсиса

— Все едно да ви отнема часовника и после да ви предложа да бъдем приятели, забравяйки за случилото се. Дори и вие да можете да забравите, първото, което би трябвало да се направи, е аз да ви върна часовника.

Съветник Еркман се опита да отговори с толкова много аргументи наведнъж, че започна да се запъва и да заеква, скачайки от една мисъл на друга: Да се сравнява отвоюването на Елзас с кражба!… Една германска земя!… Расата… езикът… историята…

— Но откъде сте сигурен, че волята й е да бъде германска? — попита младежът, без да губи спокойствието си. — Кога сте я питали за мнението й?…

Съветникът като че се подвоуми дали да се нахвърли върху нахалника, или да го смаже от разстояние с презрението си.

— Младежо, не знаете какво говорите — заяви тържествено накрая. — Вие сте аржентинец и понятие си нямате за нещата в Европа.

Останалите изразиха съгласие, освобождавайки го от гражданския дълг, с който го бяха натоварили преди малко. Съветникът с войнишка стегнатост му обърна гръб и вземайки тестето, започна да раздава картите. Играта започна. Виждайки се предмет на това мълчаливо пренебрежение, Деноайе усети желание да се намеси и със сила да прекъсне играта. Скритото коляно обаче го посъветва да остане спокоен и една също толкова невидима ръка потърси неговата, стискайки я нежно. Това му беше достатъчно, за да се успокои. „Госпожа съветничката“ следеше внимателно с очи хода на играта. Той също хвърли поглед към игралната маса и хитра усмивка заигра в края на устните му, когато мислено си казваше с цел да се успокои: „Капитане, капитане!… Изобщо не подозираш какво е положението“.

На сушата изобщо не би завързвал контакти с такива хора, но животът на борда на презокеански кораб, с неизбежната мешавица от всякакви индивиди, налагаше нещата бързо да се забравят. На другия ден съветникът и приятелите му го потърсиха, довеждайки любезностите си до крайност, за да заличат неприятния спомен. Похвалиха го като чудесен младеж от богато семейство и припомниха, че всички те имат сериозни търговски интереси в страната му. Обещаха да не споменават повече за френския му произход. Той, разбира се, е аржентинец и всички в един глас започнаха да възхваляват величието на нацията му и на всички нации в Южна Америка, където имаха клонове на фирмите си и отделни предприятия. Преувеличаваха значението на южноамериканските страни, сравнявайки ги с великите сили, коментираха с изключителна сериозност действията и думите на политическите им лидери, давайки да се разбере, че в Германия няма човек, който да не го е грижа за тяхното бъдеще. Предсказваха на всички бъдеща слава, точно отражение на тази на Империята, стига винаги да се придържат към нейните наставления.

Въпреки тези ласкателства Деноайе не се яви с предишното желание в началния час на играта на покер. Госпожа съветничката се оттегли в каютата си по-рано от обикновено. Близостта на равноденствието я правеше сънлива. Остави съпруга си да довърши играта. От своя страна Хулио имаше тайни занимания, които налагаха да се качва на палубата след полунощ. След привършването им, с привързаността на човек, желаещ да бъде забелязан, за да избегне всякакви подозрения, влезе в пушалнята говорейки високо, и седна до съпруга и другарите му. Играта беше приключила и сега победителите празнуваха победата, черпейки с големи количества бира и дебели хамбургски пури. Беше часът на германските експанзивни откровения, на интимните разговори между мъже, на бавните и тежки шеги, на цветистите разкази. Съветникът ръководеше с увереност и великодушие изблиците на приятелите си, едри търговци от Конфедерацията на германските градове, ползващи големи кредити от Дойче банк, или магазинери с многолюдни семейства, настанили се в републиките на Южна Америка. Той беше войник, капитан и одобрявайки всяка шега със смях, издуващ до крайност якия му врат, смяташе, че се намира в лагера сред бойните си другари.

В чест на южноамериканците, които, уморени от разходките по палубата, влизаха да чуят какво говорят тези gringos, разказвачите веднага обръщаха на испански недотам приличните си разкази, събудили се в паметта им вследствие значителните количества изпита бира. Хулио се учудваше колко лесно всички тези мъже се поддаваха на смеха. Докато чужденците оставаха невъзмутими, те звънко се смееха, оттласквайки се назад на столовете си. Понякога, за да преодолее хладното отношение на германската аудитория, разказвачът прибягваше до безпогрешен прийом, с цел да преодолее липсата на успех.