Робин Янг - Бунт

Кръглата стая приличаше на неговата. Беше почти гола, като се изключат голямото огнище и няколко избелели възглавници на пейката до прозореца. Прозорецът беше от кристално стъкло и малките му квадратчета отразяваха пламъците в огнището. Край стените бяха наредени чували и още неотваряни сандъци. За разликата от стаята на Робърт тази беше пълна с мъже.

Край прозореца в жълта туника с извезан на нея зелен орел седеше Ралф де Монтърмър, рицар от свитата на краля. Седнал на възглавниците до Ралф беше младият Томас Ланкастър, който участваше в похода като оръженосец на граф Едмънд. До огнището седеше Хенри Пърси. Пълната му фигура беше огряна от червеникавите отблясъци на огъня. Той втренчи студените си очи в Робърт. До него забеляза високата фигура на Гай де Бочам, брат на Хелина. Имаше още един рицар от свитата на краля, мълчалив, любезен мъж на име Робърт Гилфорд, и трима други. Всички млъкнаха, когато Хъмфри затвори вратата. Робърт видя, че на пода до краката на всеки имаше щит. В полумрака червеното беше почти черно, но златните дракони блестяха на светлината от огъня, а телата им върху дървото се гърчеха като живи. Забеляза също, че по средата на стаята имаше щит, до който няма човек. Когато го видя, Робърт почувства, че го обзема вълнение.

— Искаме да се присъединиш към нас.

Робърт погледна Хъмфри. Чертите на кръглото му лице бяха изострени от сенките. Рицарят даде знак на другите, които вдигнаха щитовете си и застанаха в кръг около самотния щит. Първоначално след турнира през пролетта в Смитфийлд Робърт беше предположил, че щитовете се раздават на турнирите като награда за извършени подвизи в тях. През последвалите месеци, наблюдавайки поведението на тази група в двореца и Хъмфри като неин ръководител, той беше започнал да подозира, че целите й са по-широки. Това подозрение се превърна в увереност по време на похода в Уелс, след дочутите неясни приказки за короната на Артур и някакво пророчество. Робърт искаше да участва в групата не само от любопитство, но и защото беше забелязал уважението, с което кралят и придворните му се отнасяха към тези млади хора. Години наред родът Брус беше добре приет сред най-висшите кръгове на властта и се ползваше с благоволението на кралете и уважението на благородниците. Но вече не беше така. Тъкмо крал Едуард стана причина да изпаднат в немилост, като беше избрал Балиол, и Робърт го презираше за това. Обаче раздразнението му изчезна, когато разбра какво му се предлага в тази осветена от огъня стая.

Без да каже дума, той застана в центъра на рицарите и Хъмфри затвори зад него кръга.

— Вдигни щита — започна той. После вдигна предупредително ръка, когато Робърт се наведе да го вземе. — Само ако искаш да станеш един от цялото, част от кръга, който ни обвързва във вярност на нашия крал и каузата му.

Робърт се изправи, а Хъмфри продължи, след като усети, че Робърт първо ще го изслуша.

— Преди десет години, след поражението на Луелин ап Грифит, крал Едуард създаде един рицарски орден, на който повери най-голямата тайна на нашето време. Няколко месеца след падането на Луелин кралят ни беше в Нефин, едно селище, недалеч от което се намираме сега и където бяха открити и преведени от Джефри Монмътски пророчествата на Мерлин. Там, в бившата твърдина на Луелин, крал Едуард намери последното от пророчествата. Това, което не е било преведено от Монмътски и е останало скрито в продължение на векове, пазено в тайна от уелските принцове на Гуинед.

Робърт знаеше за Монмътски и писанията му. Брат му Александър притежаваше копие от „Историята на кралете на Британия“, която беше прегледал веднъж. Обаче не беше чел пророчествата и нямаше представа, че съвсем наскоро е било открито още едно.

— Крал Едуард накара уелсец, който му беше верен, да преведе Последното пророчество и го представи на рицарите, които се заклеха да му помогнат да изпълни указаното в него. Като символ на тяхната обща цел кралят поръча да направят маса, подобна на онази в двора на крал Артур. Тези рицари бяха нашите бащи, дядовци и братя. Целта ни е да се докажем достойни да служим на краля така, както са служили те, и един ден да заемем местата си около кръглата маса, споделяйки славата на царуването му.

— Ние сме Рицарите на Дракона — каза Хенри Пърси и силният му глас проехтя зад гърба на Робърт. — Носим името си от поличбата, появила се в съня на Утер Пендрагон, поличбата, с която Мерлин е предсказал, че Утер ще бъде крал, а синът му Артур ще властва над цяла Британия.