Робин Янг - Бунт

Робърт стисна юздата на Хънтър, когато той се изправи на задни крака. За момент се подвоуми сред настъпилия хаос дали да се бие, или да бяга. Копието, което беше изтръгнал от земята, беше още в ръцете му и му се прииска да пришпори коня си срещу приближаващите се тълпи. Но въпреки този импулс беше наясно, че това е безполезно. Те не бяха в състояние да се прегрупират и да атакуват, защото огньовете ги разделяха. Няколко от тях бяха побягнали в гората или по собствена воля, или по волята на конете им. Робърт захвърли копието, пришпори Хънтър и прескочи тлеещата купчина папрат, разпръсквайки горящи въглени след себе си.

— Назад! — изкрещя той и посочи към дърветата.

Хенри, чието лице се беше зачервило от огъня и яда, чу вика. Направи гневна гримаса, но обърна коня си и поведе хората си след Робърт. Един по един започнаха бързо да се отдалечават, а зад тях бунтовниците стигнаха покрайнините на лагера и започнаха да мятат копията си през пламъците. Един оръженосец беше съборен на земята от копие, забито в ребрата му. Друго копие се заби в задницата на коня и накара животното да подскочи рязко напред и да хвърли ездача от седлото. Рицарят падна върху горящия покрив на един заслон сред бушуващите пламъци.

Робърт почти беше стигнал началото на гората, а брат му и хората му бяха пред него, когато чу вик, по-силен от виковете на бунтовниците. Огледа се и видя Хъмфри, който тичаше през тревата, а пламъците осветяваха склона зад него. Рицарят бягаше с всички сили, преследван от тълпа мъже, които надаваха радостни викове. Робърт накара Хънтър да се обърне. Чу предупредителния вик на брат си, но не му обърна внимание. Заби жестоко шпори в животното и препусна към рицаря, а после рязко спря Хънтър. Когато Хъмфри се хвана за седлото, конят се олюля под допълнителната тежест. Робърт сграбчи Хъмфри отзад за кожената броня, за да му помогне. Хъмфри го хвана през кръста и успя да седне странично на седлото зад него. Робърт тъкмо се канеше да пришпори Хънтър, когато видя друга фигура да тича към тях. Беше един от оръженосците от имението в Есекс. Зад него се приближаваха бунтовници. Младият мъж нададе отчаян вик. Лицето му беше побеляло от страх.

— Тръгвай! — извика Хъмфри.

За момент Робърт се поколеба. Лицето на оръженосеца беше изпълнено с надежда и той тичаше с всички сили. Неколцина от бунтовниците спряха и замахнаха. Робърт нададе предупредителен вик, когато копията им полетяха във въздуха. Оръженосецът се изви напред, тичайки, тъкмо когато едно копие се заби в гърба му. Той изпъна напред гърди и ръце, когато острият връх проби бронята му.

— Робърт! — викна Хъмфри в ушите му.

Робърт срита Хънтър, когато видя оръженосецът да пада зад него. Още няколко бунтовници спряха, за да се прицелят, но техните копия паднаха в тревата, докато конят отнасяше двамата мъже между дърветата, оставяйки селището, обхванато от пламъци.

Робърт стоеше край бойницата на крепостната стена и гледаше огряното от луната устие. Оттатък канала, над далечното море се издигаше гърбицата на нос, подобен на някакъв дебнещ звяр, залят от сребристата, призрачна светлина. Водите на устието, осеяно с дълги кални ивици земя, блестяха като напукано стъкло.

Беше късно и град Конуи, който граничеше със замъка, беше осветен от факлите из улиците, тъй като войниците се настаняваха в казармите, а придружаващите войската — в новите си домове. От другата страна на реката, която течеше покрай стените на североизток, се виждаха още светлини, някои близки, а други по-далечни, които показваха къде се бяха установили да нощуват отрядите, които не бяха успели да се качат в лодките, преди да се стъмни. Нямаше съмнение, че хората щяха да се точат с дни.

Отрядът на Варен беше пристигнал на тези брегове няколко часа по-рано, когато слънцето залязваше. На фона на виненочервеното небе се очертаваше висока каменна грамада — замъкът Конуи, който напомняше на уморените войници на видение от сънища. Варосаните му стени, бели като скреж, се спускаха надолу до скалите над реката, където се оглеждаха в мастилено черните глъбини, а в тях редиците от запалени факли по крепостните стени блестяха като скъпоценни камъни. Кралят вече беше пристигнал и от четири стройни кулички на североизточните кули се развяваше червеното му знаме с трите лъва. По бойниците на крепостните стени имаше щитове със същия герб. От някои кули висяха и други щитове с различни гербове и цветове, които показваха къде бяха настанени разните графове и барони. Отвъд замъка и градските крепостни стени с двадесет и една кули хълмовете се извисяваха един зад друг нагоре към тъмните върхове на Сноудън, покрити с облаци и спускащ се мрак.