Робин Янг - Бунт

— Не ми прилича много на лагер.

Хъмфри се огледа, но вниманието му беше привлечено от един от рицарите му.

— Сър, бихме могли да ги последваме в гората. Да се опитаме да ги проследим.

Някои от хората на Хенри бяха слезли от конете и ровеха из заслоните, за да проверят дали там няма нещо ценно.

Хъмфри поклати глава и се вгледа в ограждащите ги дървета.

— Можем да ги търсим с дни и пак да не ги намерим.

Робърт подкара Хънтър към копията, които стърчаха в калта недалеч от заслоните. Дръжките им бяха нащърбени от употреба, а там, където мъжете са ги държали, дървото беше гладко и лъскаво. Хвана едно и го изтръгна от земята, като се чудеше защо собственикът му го беше оставил. Из калта се виждаха още дупки, от които са били изтръгнати други копия, както и следи от стъпки, но по-голямата част от почвата беше скрита под купища папрат. Робърт оглеждаше внимателно сухите стръкове папрат и забеляза, че по краищата им нещо лъщи. Вгледа се по-отблизо и видя някаква смес, която покриваше листата. Беше лепкава и миришеше на животинска мас. Извърна глава, като предположи, че стръковете са били използвани за изтриване на мазнината от казана за готвене, но после установи, че и другите мъже, които продължаваха да ровят из лагера, мърмореха отвратени. Видя как един рицар помириса пръстите си. Друг изтриваше ръцете си в кожената си броня. Един оръженосец държеше наметало, върху което мазнината лъщеше на слънчевата светлина. Робърт усети, че го побиват студени тръпки. В главата му се мярнаха спомени от лова, на който го беше водил дядо му. Спомни си как бяха поставяли примки и капани, като оставяха следи от кръв и провесваха трупове на овце от дърветата, за да примамват вълците.

Все още стиснал копието с мазнина на върха, Робърт накара Хънтър да се обърне.

— Хъмфри!

Рицарят се извърна рязко, като чу вика, но още в мига, когато той излизаше от устата на Робърт, небето се изпълни с ярки звезди, които излетяха от гората около тях. Продължиха да летят още миг нагоре, а после почти мързеливо се обърнаха и се спуснаха с голяма бързина към лагера. Мъжете имаха време да разберат, че това са запалени стрели, които започнаха да падат около тях. Рицарите и оръженосците вдигнаха щитовете над главите си или се хвърляха да се скрият зад заслоните, но стрелите не бяха насочени към тях. Когато острите им върхове се забиха в купчините папрат, завързаните за тях запалени кълчища припламнаха за няколко секунди, а след това се разгоряха. Там, където се забиваха в зацапана с мазнина почва, се разгаряха по-бързо и огънят оставяше ярки дири от пламъци, които плъзнаха в различни посоки. Конете започнаха да се изправят на задни крака, когато въздухът се изпълни с дим и горещината започна да пулсира, внезапна и непоносима. Няколко животни се обърнаха и побягнаха.

Посипаха се още стрели. Рицарите започнаха да крещят, изпаднали в паника. Тези, които бяха слезли от конете, се втурнаха към тях. Едуард Брус вдигна щита си, когато една стрела полетя към него. Стрелата се заби дълбоко в дървото и огънят облиза боядисания му център. Когато кълбата дим се понесоха нагоре, а по земята се проточи дълга огнена линия, бойният кон на Хъмфри изцвили уплашен и се втурна в галоп към гората. Хъмфри извика след него, но беше принуден да се сниши, когато наоколо се посипа нова градушка от стрели. Един от оръженосците на Хенри отскочи назад, отдръпвайки се от пътя на една светеща диря, и падна право в ямата с огъня. Пламъците подпалиха наметалото му, което бързо се разгоря. Той се опита да се освободи от него, като се помъчи да разкопчае клипса, който го държеше около врата му, но пламъците го обгърнаха в смъртоносната си прегръдка.

Докато един от рицарите на Хъмфри се мъчеше да се качи на коня си, една стрела го удари в гърба. Върхът й не проби кожената броня, но остана забит. Рицарят заопипва зад себе си, но в този миг пламъкът плъзна по врата му. Косата му се подпали и мигновено пламна като факла, а конят му побягна, докато кракът му беше още върху седлото. Рицарят падна тежко назад и от удара в земята стрелата проби бронята и проникна в белия му дроб. Той се сгърчи, от устата му рукна кръв, а конят го повлече подире си.

Робърт се помъчи да удържи Хънтър, докато оглеждаше небето за стрели. Викна на брат си и хората си, като се опитваше да ги държи близо до себе си. Едуард и оръженосците му се намираха наблизо. В щита на Едуард беше пробита дупка, черна по ръбовете там, където беше измъкнал стрелата. Мъжете от Есекс се бяха разпръснали из лагера, когато атаката започна, но сега яздеха към Робърт, пришпорвайки конете си през пламъците, за да се измъкнат от тях. Чул силен рев, Робърт забеляза стотици фигури, които се спускаха по склона на хълма към тях с копия в ръце. Като ги видя, Хенри извика на рицарите си да се съберат, но онези, които можаха да чуят командата му, бяха малко, а конете им бяха твърде уплашени, за да се подчинят.