Робин Янг - Бунт

— Вдигнете подвижния мост!

При главоломното спускане се спъна и едва не се претърколи надолу с главата по стръмните стъпала, като обираше с пръсти праха по стените, опитвайки се да се задържи. Успя да запази равновесие и продължи да бяга и да крещи. Близо до подножието се сблъска със Саймън, който тичаше нагоре:

— Вдигнете подвижния мост! — изкрещя Хю в лицето му и го изблъска встрани.

В караулното помещение Улф се беше изправил, сънен и объркан.

— Нападат ли ни?

— Стотици — извика рязко Хю. — Може и повече.

— Боже мили! — прошепна Улф, чиито очи се бяха прояснили и той последва Хю и Саймън в сводестия коридор, водещ надолу по тесни извити стъпала към приземния етаж на кулата. Там в малка стая, вградена в дебелата стена, се намираше механизмът за подвижния мост. Той беше свързан с единия край на дългия дървен мост, прехвърлен напряко през рова.

В ранните етапи на строежа, скоро след войната, когато градските стени и кули бавно се издигаха, подвижният мост винаги се вдигаше за през нощта. Но през последните няколко години, когато работниците много често сновяха напред-назад, те разчитаха повече на железните решетки да спират влизането на крадци и просяци.

Когато Хю стигна дъното, той се провикна назад към Улф, който куцукаше с мъка надолу на ранения си крак:

— Бий тревога! Ние ще навием въжето.

Отвъд водата се чуха приглушени шумове от трополенето на много крака върху замръзналата земя.

Хю и Саймът влязоха в стаичката, а Улф се смъкна по последните стъпала и навлезе в свода между кулите, разделян от решетките. В скоба на стената бе затъкната горяща факла. Улф спря в осветения от нея кръг и погледна през железните пръти на решетката към края на моста на отсрещния бряг на рова. От гората бяха изскочили хора, които като лавина се спускаха на засилващата се светлина. Очите на Улф се разшириха. Видя редици мъже, които носеха стълби, а оръжията във вдигнатите им ръце не бяха мечове или копия, а секири, чукове и кирки. Сякаш бяха орда побъркани работници, които нямат търпение да започнат ежедневната си работа. Когато въжетата на подвижния мост се опънаха и дъските потрепериха, Улф чу как Хю и Саймън пъшкат тежко от усилието, а макарата заскърца, протестирайки, защото не беше използвана дълго време. Първата вълна нападатели се втурна по моста.

Улф, замръзнал на мястото си в осветеното от факлата пространство, не видя как един мъж на отсрещния бряг измъкна стрела от колчана на колана си, не видя как я постави на лъка в ръцете му, как се прицели и дръпна тетивата назад. Стрелата излетя в мрака, невидима до последния миг, когато Улф, който се беше извърнал към кулата с камбаната, чу свистенето. Твърде късно. Старият страж беше отхвърлен назад, когато стрелата се удари в него и проби кожената му ризница. Нямаше време да издаде и звук, когато ужасната сила го прониза и спря дъха му. Оттатък решетката подвижният мост се повдигаше едва-едва, но първите нападатели бяха скочили на дъските и той беше притиснат отново надолу под тежестта им.

— Улф! За Бога! — провикна се Хю, докато се бореше с макарата. — Камбаната!

След като не чу нищо, а само трополенето на стъпки, той остави Саймън да върти сам ръчката и побягна. Отскочи назад, когато една стрела изсвистя покрай него. На няколко крачки Улф лежеше на земята. Хю тихо изруга и се наведе, поглеждайки през ръба на отвора. Оттатък имаше много хора, които говореха тихо, останали без дъх. Уелсците идваха в Карнарвън само през деня, за да търгуват. Повечето от тях бяха прогонени, когато крал Едуард определи това място за новата главна квартира на правителството. Техните къщи бяха съборени, за да се разчисти място за основите на града, и дървеният им материал беше използван за строителните работи. Хю не разбираше езика им. Тук, в този английски град в сърцето на Уелс, той нямаше нужда от него.

На моста стъпиха още хора. По стената на рова към мочурливия бряг, от който се издигаха крепостните стени, беше спусната стълба. Хю чу плясък, когато мъжете изчезнаха, скачайки в плитката кал. Саймън продължаваше да се мъчи с всички сили да завърти ръчката на макарата и да вика за помощ. Нямаше смисъл. Вече изобщо не можеха да вдигнат моста. Единствената им надежда беше да предупредят останалите от гарнизона за нападението. Хю отново се втурна в стаичката.

— Остави го — каза той на Саймън. — Твърде много са. Улф е мъртъв.

Саймън продължи още няколко секунди да държи ръчката на крика, но после я пусна и въжето рязко се нави обратно. Видя как Хю нарами щита си.