Робин Янг - Бунт

Чул кръшен смях, Робърт, който проверяваше дължината на юздите си, вдигна глава и се огледа. Зад него стояха две момичета и наблюдаваха как един слуга гони с метла разпилените листа. Едното, все още почти дете, бе със сива рокля под мантията, поръбена с хермелин около бледата й шия. Елизабет, най-малката дъщеря на краля, беше наследила дългите крака на баща си и черната коса на майка си, кичури от която се развяваха свободно изпод качулката, закрила лицето й. Докато Робърт ги наблюдаваше, Елизабет прибра нетърпеливо един кичур зад ухото си, наведе се и прошепна нещо на по-голямото момиче до нея, Хелина. Девойката имаше къдрава червеникавокафява коса, млечнобяла кожа и предизвикателно начервени бузи и устни. Върху ръката й в ръкавица беше кацнал малък сокол чучулигар с разрошени от вятъра криле. Червенокосото момиче, дъщеря на графа на Уорик, беше обещана на високопоставен рицар от кралския двор, но сега Робърт не сваляше очи от нея въпреки тихите предупреждения на Хъмфри. С крайчеца на окото забеляза, че един млад мъж го гледа. Дългокракият червенокос рицар с намръщено лице беше братът на Хелина, Гай де Бочам, наследникът на Уорик. Робърт се обърна към коня си с рязко дръпване, скъси юздата.

— Готов ли си, сър Робърт? — попита приближаващият се Хъмфри. В едната си ръка високият рицар държеше малък мех с вино. Посочи към разкаляния двор, където бяха издигнати два кола. Между тях висеше тънко въже, а от него се поклащаше желязна халка, която не можеше да се види от това разстояние. — Помни, имаш право на два опита.

Робърт отвърна на закачливата усмивка на рицаря.

— Това прави един по-малко, отколкото имаш ти, сър Хъмфри.

Хъмфри, който не беше успял да наниже халката на колието си при своите два опита, присви очи при това предизвикателство, а няколко от рицарите се засмяха.

Застанал при оръженосците им, Едуард тупна Робърт по гърба, когато той сложи крак на стремето.

— Покажи на тези южняци от какво са направени шотландците, братко! — прошепна той.

Робърт се метна на седлото и стисна юздите, а Нес пристъпи напред и пристегна колана на коня. Беше красив, дорест, кавалерийски кон на име Хънтър — най-бързото и следващо всяка команда животно, което Робърт беше притежавал някога. Истинска радост беше да го язди. Обаче този добър нрав му струваше скъпо, защото коне от породата на Хънтър не бяха евтини и шестдесетте марки, които беше платил на търговеца, му се струваха огромна сума. Убедил се, че му е нужен подходящ кон, който да го отведе на война във Франция, той не обърна внимание на подмятанията на брат си, че яките жребци и кротките ездитни коне, които те бяха докарали от конюшните на дядо им, не могат да се сравняват с мощните бойни коне от френски и испански породи на английските рицари. След това Робърт се беше бръкнал по-дълбоко, за да купи нови дрехи за себе си и брат си, които да отговарят повече на лондонската мода. Скоро след пролетната сесия на парламента той беше приет на първата си аудиенция при краля, който приветства обещанието му да му служи във войната, както баща му и дядо му преди него. След това започнаха да канят Робърт на много кралски съвети и пиршества. Като започна да се движи в по-висшите кръгове на кралския двор, усилията да не се отличава от другите барони му се сториха на място.

Нес подаде на Робърт копието му и той го пое с ръката си, на която имаше ръкавица. Меката кожа беше още гладка, защото ръкавицата не бе употребявана, и затова трябваше да стиска по-здраво, за да държи дръжката на нужното място.

— Почакайте, сър Робърт! — чу се един момински глас от тълпата.

Робърт се огледа и видя принцеса Елизабет, на която галено викаха Бет, да размахва парче бяла коприна в ръката си. Изгледаше като част от воал. Забеляза как младата принцеса го пъхна плахо, усмихвайки се, в ръката на Хелина. Бузите на Хелина се зачервиха още повече и тя хвърли възмутен поглед на принцесата, но излезе колебливо от тълпата. Робърт усети стягане в гърдите, когато тя му подаде парчето плат и срещна погледа му. Соколът върху ръката й разпери криле, очаквайки да хвръкне, когато Робърт се наведе да вземе подаръка, а Бет се засмя и заръкопляска. Пръстите му се докоснаха до пръстите на Хелина и много му се прииска да не носеше ръкавици. Девойката се върна бързо в тълпата, свела глава, а той завърза ефирния плат за дръжката на копието, без да обръща внимание на гневния поглед, с който беше сигурен, че го гледа Гай де Бочам. След като се успокои и застана стабилно върху седлото, Робърт се обърна към далечните колове и сръга силно Хънтър в хълбоците.