Робин Янг - Бунт

Виковете на тълпата, събрала се за рицарския турнир в Смитфийлд, станаха още по-силни, когато в другия край на арената втори рицар протегна ръка за копието си. Беше в синьо с бяла лента, която минаваше диагонално през туниката му между шест златни лъва. Щитът му беше с необикновен герб: боядисан в наситено кървавочервено, с изрисуван по средата златен дракон.

Изсвири рог. Рицарите забиха шпори в хълбоците на конете и те полетяха напред от срещуположните краища на арената, носейки се в галоп през кал и пречупени парчета от копия. Рицарят с щита с дракона почти изпусна от контрол коня си и той за малко да се отклони от чертата, но с рязко дръпване на юздите го върна обратно навреме, за да насочи напред копието си. Из цялото поле наоколо хората се бутаха, за да видят по-добре сблъсъка. Железният връх се стовари в дървения щит и дръжката на копието стана на парчета. Ударът беше жесток. Рицарят с арфа на щита политна назад, копието му отхвръкна встрани, силният удар го изхвърли от високото седло, а конят му продължи да се носи в галоп напред. Той се строполи на земята, доспехите му издрънчаха и разплискаха калната вода. Тълпата изрева.

Когато наближи края на полето, рицарят с щита с дракона накара бойния си кон да забави ход и да премине в по-лек галоп, а хората се разбягаха, за да не бъдат смачкани от бронираното животно. Накара го да завие в последния момент, след което извади широкия си меч от ножницата и пришпори коня обратно през полето към мястото, където лежеше противникът му. Спря, готов да скочи от коня, за да продължи да се бие. Рицарят на земята не се помръдваше. Засвири рог и трима оръженосци с изрисувани червени арфи на туниките се затичаха през полето. Единият побягна да хване юздите на коня, а другите се надвесиха над падналия си господар. Рицарят с дракона изчака, а бойният му кон продължи да потропва с копитата. Тълпата притихна в очакване. Дали човекът просто беше в несвяст, или бяха станали свидетели на смърт тук, в Лондон, в тази ветровита майска утрин? Това беше доста обичайна гледка за турнирите, защото сега на върховете на копията имаше тройни дървени предпазители, които да омекотяват удара, а мечовете се правеха от китова кост.

Човекът на земята се размърда, погледна през краката на оръженосците, вдигна ръка с разперени пръсти. Оръженосците отстъпиха назад, а той с мъка се изправи на крака. Разбитият му щит висеше на ремък от ръката му, а копието му лежеше на земята. Не беше счупено. Поклащайки се напред, той смъкна големия шлем, давайки знак, че няма да продължи да се бие. Рицарят с дракон на щита вдигна меча си във въздуха и пришпори коня през арената сред бурните викове на тълпата.

Робърт, който седеше заедно с брат си в кралската ложа, одобрително заръкопляска, когато раненият рицар беше изведен и още двама противници подкараха бойните си коне в двата края на полето. Беше само третият двубой за деня, но вече на това поле имаше показани повече умения и сила от когато и да било преди. Беше присъствал на няколко турнира в Шотландия, но те не можеха да се сравнят с тази величествена гледка. Тук всичко изглеждаше по-внушително. Конете бяха по-едри, облеклата на рицарите — по-изящни, като се започне от копринените пряпорци на дръжките на копията и се стигне до гребените и перата, с които бяха украсени шлемовете им. Тълпите също бяха по-многобройни. Робърт продължаваше да вижда хора да се стичат в затвореното пространство между наредените една до друга шатри. Рицарите от кралската гвардия ги проверяваха за оръжия, забранени на територията на турнира. Това беше сравнително стар закон, приет, след като твърде много турнири бяха прераснали в бунтове с десетки убити. Блъскането стана по-популярно от мелетата сред облаци прах и турнирите станаха по-усъвършенствани състезания със съдии и награди. На тях беше разрешено да влизат само рицари от сой и всеки трябваше да плаща солидна сума. Въпреки това кралските гвардейци събираха куп кинжали и ножове.

Робърт насочи отново вниманието си към полето и погледът му се спря на домакина на турнира. Крал Едуард седеше през няколко реда напред върху покрит с възглавници трон, отпред и на гърба на туниката му имаше избродирани три златни лъва, а побелялата му коса се виеше по краищата. Около него кралската ложа беше пълна до самата ограда с видни барони и лордове от цяла Англия и с дами с рокли, обсипани със скъпоценни камъни, на главите с деликатни шапчици, чиито копринени шлейфове се развяваха като флагове от силния вятър. По краищата като колибри стояха пажове в тюркоазени туники, готови всеки миг да се втурнат напред, за да изпълнят някоя команда.