Робин Янг - Бунт

Последва продължително мълчание. Когато старият лорд заговори отново, гласът му беше студен като мрамор.

— Единственото нещо, което има значение сега, е, че нашите претенции остават.

— Нямаме никакви претенции, дяволите да те вземат!

Дядото на Робърт продължи, като че ли не беше чул думите на графа:

— Днес ще се откажа от тях в твоя полза, но утре ти ще се откажеш от тях заради него.

Робърт сбърчи вежди и отстъпи крачка назад.

— Няма да участвам в твоята лудост!

Чуха се стъпки, които приближаваха вратата.

— Ще ме послушаш! — изкрещя лордът на Анандейл. — Или, Бог ми е свидетел, ще те лиша от всичко!

Стъпките рязко спряха.

— Знам, че ти ме измами и съобщи на крал Едуард за нападението ни срещу Галоуей. Знам, че оттогава поддържаш връзка с краля и го държиш в течение за плановете ни.

Робърт беше поразен както от това разкритие, така и от яростта, която се усещаше в гласа на дядо му.

— В Карик има хора, които продължават да са ми верни — продължи лордът. — Мъчно ми е, че бях принуден да шпионирам собствения си син, но ти никога не си ми давал основание да ти имам доверие. Не казах нищо за предателството ти. Отминах го, както съм отминавал без последствия много твои прегрешения, но накрая се убедих, че за тази фамилия няма надежда, ако тя разчита на теб.

— А на теб ли да разчита? Ще бъдеш покрит с покров, преди да сложиш корона! Аз направих фамилията силна, като се ожених за Марджори!

— Колко бързо забрави, че като се ожени за Марджори без съгласието на крал Александър, ти навлече гнева му върху двама ни. Малко оставаше да загубиш! Само благодарение на влиянието ми кралят ти прости и върна Карик на жена ти.

— И ти винаги си ме мразил за това. Сега няма да се откажа от това, което е мое по право!

— Ако не го сториш, няма да наследиш Анандейл. Нито ще получиш земите ми в Англия, нито богатството ми. Когато умра, няма да наследиш нищо!

— Няма да го направиш. Аз те спасих от онази килия в Луис. Аз платих откупа ти. Ако не бях аз, ти нямаше да имаш никакво наследство, което да раздаваш!

— Съгласи се, сине, и ти обещавам, че ще живееш до края на дните си в охолство. Ако откажеш, заклевам се пред Бога, ще се погрижа да станеш едно нищо.

Стълбите изскърцаха. Робърт рязко се обърна и видя майка си. Държеше свещ и на светлината лицето й беше прежълтяло.

— Какво правиш тук, Робърт?

След резкия й въпрос гласовете от другата страна на вратата секнаха. Чуха се стъпки, последвани от рязко дръпване на резе. Вратата се отвори и Робърт срещна погледа на дядо си.

Старият лорд разтвори по-широко вратата.

— Влез, момче.

Робърт погледна майка си и влезе. Дядо му не го беше наричал момче от години. Това го накара да се чувства по-малък и нервен. Баща му стоеше в средата на стаята с лице, побеляло от гняв. Зад него имаше широко легло. Чаршафите му бяха махнати. Робърт си спомни за кървавите петна в коша с прането, но в този миг чу гласа на дядо си зад себе си:

— Баща ти има да ти каже нещо.

Графът пристъпи към вратата. Мина, без да каже дума, покрай Робърт, но после спря и се обърна към баща си:

— Бог ми е свидетел, че ми се иска да те бях оставил да гниеш в Луис — рече тихо той и излезе от стаята.

Челюстта на лорда започна да трепери. Опита се да каже нещо, но раменете му се отпуснаха и вместо това отиде до голото легло и седна съкрушен на него. Робърт продължи да гледа дядо си в мълчание. Дядо му изглеждаше ужасно немощен. Беше сложил възлестите си ръце на коленете. Ръцете му трепереха, а кожата му беше тънка като пергамент. Старческите бръчки бяха станали още по-дълбоки, особено около очите и устата. Веднъж Робърт беше чул един поет да казва, че е по-добре мъжете да умират млади и в славна битка, отколкото да се оставят този голям крадец, Времето, да им отнеме силата и младостта. Погледна собствените си ръце. Кожата им беше гладка. Бяха прорязани само от силни сини вени.

— Не знам колко си чул — рече старият лорд, — но трябва да знаеш, че аз ще се откажа от претенциите си към трона в полза на твоя баща. Това е кръвно право на рода ни и не може да бъде пренебрегнато, каквото и да нареди крал Едуард или някой друг. Искам претенциите да бъдат запазени от някой, който заслужава тази чест. — Той бавно се изправи и отиде при Робърт. — На свой ред баща ти ще ги прехвърли на теб заедно с графство Карик. — Лордът на Анандейл стисна Робърт за раменете. — Утре ще бъдеш ръкоположен за рицар и обявен за един от тринадесетте графове на Шотландия. — Ястребовите очи на лорда се впиха в Робърт. — Обещай ми, че ще пазиш претенцията на рода ни и ще я поддържаш с достойнство през идните години независимо от претендентите, които ще седнат на трона, отхвърляйки правото ни.