Робин Янг - Бунт

Робърт продължи да наблюдава краля. Малко преди Коледа, подчинявайки се на нареждането на дядо си, той беше писал на Едуард от имението в Есекс с обяснението, че представлява интересите на фамилията си в Англия. Беше изразил и желание да поднесе почитанията си в двореца. През новата година пристигна писмо с кралския печат, в което го канеха на откриването на пролетната сесия на парламента, свикана за обсъждане на кралските планове за нов кръстоносен поход. На Робърт още не му беше предложена аудиенция с краля, въпреки че пристигна в Лондон още преди седмица, нещо, което стана повод за мрачни коментари от страна на брат му. Обаче донякъде това мълчание на краля представляваше облекчение за него, защото той все още таеше неприязън към него и знаеше, че няма да е добре, ако това му проличи. Особено тук, сред пищното великолепие на Лондон, където кралският двор беше пълен с вълци.

Робърт насочи вниманието си към двамата нови противници, яздещи бавно из полето, следвани от оръженосците си, носещи копията. Почувства лека завист, защото искаше самият той да е там отпред, възседнал най-добрия кон, който можеше да се купи с пари, да е облечен в красиви дрехи и да му се възхищават. През последната година му дотегна да се справя с трудностите в управлението на английските имоти, да изслушва оплакванията на арендаторите и да разрешава дребни спорове. Но вълнението, с което наблюдаваше турнира, и животът в Лондон бяха събудили в него желания, надхвърлящи бремето на отговорностите му. Грандиозното представление събуди в него рицарството, за което копнееше още от момче. Свързаните с това вълнения, слава, награди.

Започна да ръкопляска заедно с останалите от тълпата, когато рицарите обиколиха полето с вдигнати в юмрук ръце, за да съберат колкото е възможно по-голяма подкрепа. Единият имаше на герба си сребърен лъв, а другият беше облечен в жълта коприна с избродиран зелен орел. Робърт спря да ръкопляска, когато видя, че рицарят със зеления орел носи кървавочервен щит със златен дракон по средата. Наведе се към брат си.

— Виждаш ли щита му? — попита той, повишавайки глас, за да надвика глъчката. — Същият е като на предишния победител.

— Може би са от един род? — предположи Едуард, когато рицарят, пришпорвайки коня си, мина покрай кралската ложа и се поклони на краля.

— А защо тогава имат различни гербове на туниките?

Едуард сви в недоумение рамене. Когато рицарите се отправиха в лек галоп към срещуположните краища на полето, той посочи арената, където други рицари чакаха заедно с оръженосците си.

— Погледни. Там има още от тях.

Робърт преброи тринадесет рицари, различаващи се по гербовете върху туниките, но с еднакви гербове на щитовете, на които беше изрисуван дракон. Никога не беше виждал подобно нещо. Обикновено на щита на рицаря беше изрисуван гербът на рода му. Той се огледа наоколо с намерение да попита един от лордовете в ложата, но всички се надигаха, за да наблюдават двубоя. Тъй като не искаше да го пропусне, Робърт също се изправи заедно с тях, когато рицарите насочиха един срещу друг копията си сред вихрушка от кал и тропот.

Кралското шествие се виеше по прашния път, а барабаните обявяваха приближаването му. Начело яздеше крал Едуард с главните си приближени, сред които бяха графът на Съри, сър Джон де Варен и Антъни Бек, епископ на Дърам. Отзад следваха рицарите от турнира, повечето от които бяха заменили шлемовете и броните с ленени ризи и избродирани мантии и яздеха бойните си коне зачервени и триумфиращи. Някои от тях още носеха символите за благоразположението на своите дами, с които бяха участвали в двубоите — парчета от воали и ръкави, ефирни като криле на пеперуди. Тяхното добро настроение представляваше приятно разнообразие след общата потиснатост от последните няколко дни, в които вниманието на двореца беше съсредоточено върху нарастващото напрежение във Франция. Там по-малкият брат на Едуард — Едмънд — водеше трудни преговори след една морска битка от предишното лято между английски търговски кораби и френската флота.

След рицарите следваха оръженосците, събрали останалото след турнира — пречупени копия и мечове, разбити щитове и носилка с един замаян и окървавен мъж. За останалата екипировка използваха товарни коне. Известно време из калните улици отвъд Смитфийлд ги съпровождаха бледи деца, които се опитваха да изпросят по някоя дребна монета. Сега шествието навлизаше в покрайнините и минаваше през тишината на овощни градини, където белите цветове се сипеха от ветреца като сняг.