Робин Янг - Бунт

— Намираме се в мрачно и трудно време. — Дрезгавият му глас проехтя из църквата. — Загубихме крал, а сега и надеждата за кралица. Сега кралството има нужда от сила и единство. Изберете Балиол и няма да получите нищо друго освен един безволев мъж, когото други ще водят за носа.

— А ако изберем теб? — попита Комън и отново се обърна към големците. — Не забравяйте, че този човек, който влиза въоръжен в такова свято място, е същият, който завладя Галоуей, когато бяхме в криза. А сега говори за единство. Тялото на крал Александър още не беше изстинало в земята, когато Брус нападна съседа си! Искате ли тиранин за крал?

При тези думи Робърт, който наблюдаваше спора, пристъпи напред, стиснал дръжката на меча си. Кожените ленти около нея пареха под пръстите му. Няколко от рицарите на дядо му също излязоха напред с изопнати от гняв лица при тази обида за лорда им. Някои от присъстващите отстъпиха плахо назад, но Комън остана на мястото си и продължи да гледа враждебно лорда на Анандейл. Като видя заплахата в черните очи на Комън, Робърт извади малко меча си от ножницата.

— Моля ви, лордове! — извика абатът, обръщайки се към другите благородници за подкрепа. — Това не е мястото за такъв конфликт!

— Имам право да бъда изслушан — настоя лордът на Анандейл и изблъска Джеймс Стюарт, който застана на пътя му. — Претенцията ми не може да бъде пренебрегната!

— Спри се, приятелю! — обади се Джеймс.

— Не можеш да имаш претенции, Брус — каза Комън. — Всичко свърши.

— Бог ми е свидетел, че не е! — извика гневно граф Карик, разбута тълпата и тръгна решително напред.

Робърт видя, че баща му се е отправил към олтара, върху който имаше голям каменен блок. Беше кремав, с кристални песъчинки отвътре, които блестяха на светлината на факлите. От двете страни имаше закрепени железни халки. Беше поставен върху парче златиста коприна, върху която той различи лапите и главата на червен лъв. Робърт разбра веднага, че това е Камъкът на съдбата, древният трон, който трябваше да бъде отнесен на хълма Мот за коронясването на нов крал. Беше донесен в Скун преди повече от четиристотин години от първия крал на шотландците Кенет Макалпин, но произходът му се губеше в дебрите на времето. На този камък беше седял Макбет, преди да бъде свален от Малкълм Канмор.

— Ще взема със сила това, което принадлежи на фамилията ми!

Лордът на Анандейл викна на сина си, когато той се отправи към камъка. Някои от благородниците запротестираха. В суматохата Комън пристъпи към лорда.

Робърт забеляза, че посегна към ножа, който висеше на колана му до кесията. Изведнъж почувства как кръвта му пламва. Измъкна меча от ножницата. Чу се стържене на метал върху кожа и се видя как стоманата проблесна. Всички мъже се обърнаха към младежа с искрящи от гняв очи, застанал между лорд Анандейл и лорда на Баденох с меч, насочен към гърлото на Комън. Граф Карик спря на пътеката между редовете от каменни ангели и погледна с невярващи очи сина си.

Робърт, чието сърце туптеше бясно в гърдите, срещна погледа на Комън. Мечът му беше само на сантиметри от гърлото на лорда. Той искаше да каже на мъжете, че лордът няма право да предизвиква дядо му, който се беше борил честно срещу тайния план на Комън да постави Балиол на трона против волята на крал Александър. Искаше да извика, че дядо му е по-добър и по-умен от всеки от тях и за тях би било чест да им бъде крал. Но преди да успее да отвори уста, усети една ръка върху рамото си.

— Наведи меча си, Робърт! — каза дядо му с тих, но много строг глас.

Робърт се подчини и бавно наведе меча, давайки си сметка, че очите на всеки мъж в църквата сега бяха насочени към него. Видя, че брат му го гледа с изумление, застанал сред рицарите от Карик.

— Тази вечер тук не може да бъде решено нищо — каза Джеймс Стюарт и огледа притихналата тълпа. — Това решение трябва да бъде взето от мъжете на кралството. Предлагам да се съберем отново, когато главите се охладят и когато присъстват всички, за да може да бъде чут гласът им.

— Съгласен съм — каза Робърт Уишарт, а другите се присъединиха към него.

Събралите се започнаха да се разотиват, продължавайки оживено да си шушукат. Граф Карик се отправи обратно по пътеката, навъсен като буреносен облак. Когато лордът на Анандейл тръгна да си върви, Джон Комън го сграбчи за ръката и се приближи плътно до него. Попаднал между тях, Робърт усети отблъскващата миризма, която идваше от кожата, с която беше поръбен плащът на Комън. Чу го как просъска шепнешком: