Робин Янг - Бунт

Робърт, който вървеше зад рицарите, забеляза двайсетина мъже да се обръщат, за да ги погледнат. Повечето от тях присъстваха преди пет месеца на събранието в Бъргхам — епископите на Глазгоу и Свети Андрю, графът на Дънбар, граф Уолтър от Ментийт и други. Останалите бяха августински монаси от абатството, облечени в свещенически одежди. Зад тълпата се простираше корабът на църквата, с наредени от двете страни ангели и светци с каменни лица, обърнати срещу олтара.

— Вярно ли е? — попита с разтреперан глас старият Брус. Лицето му беше зачервено, а косата, подобна на грива, беше разпиляна на всички страни от ездата до абатството в Скун.

Робърт никога не беше виждал дядо си така ядосан. Това го изненада, защото до този момент старият човек беше сравнително спокоен въпреки катастрофалните събития от изминалия месец.

Хората от клана Брус бяха на път за Скун, за да чакат пристигането на инфантата, когато новината за смъртта на детето се беше разпространила на юг и беше стигнала до тях. Говореше се, че викингският кораб, който беше докарал момичето в Оркни, обърнал и отплавал обратно през Северно море, отнасяйки тялото у дома, превръщайки се от сватбен в погребален кораб. Двамата Брус веднага се бяха разделили — лордът се отправи с бърза езда към Анандейл, за да вземе мерки за укрепване на крепостите в Анан и Лохмейбън, а бащата на Робърт се завърна в Карик, за да укрепи Търнбери и да вдигне под тревога васалите си. На оптимистичната атмосфера, обхванала Шотландия през лятото, докато хората се готвеха за коронясването и годежа, беше сложен край. Въпросът кой ще наследи трона отново оставаше открит.

Робърт беше с дядо си в Лохмейбън, когато дойдоха още по-лоши новини, този път от Галоуей. Дори и тогава дядо му запази спокойствие и изчака сина си, преди отрядът им, подсилен от техните рицари, да се отправи с голяма бързина за Скун, където се събираха останалите големци.

Сега спокойствието бе напуснало лорда.

— Кажете ми, вярно ли е? — изрева отново той и впери очи в мълчаливата тълпа. — Обявил ли се е Джон Балиол за крал?

— Да — обади се един глас.

Робърт го позна веднага и като излезе иззад рицарите, видя Джеймс Стюарт да се показва от тълпата.

— Но беше подкрепен от всички ни.

— Подкрепен? — чу се дрезгавият глас на Джон Комън.

— Лорд Стюарт, говориш така, като че ли наследяването на нашия трон е било решено от някакъв комитет. Това е кръвно право!

— Има и други освен лорда на Галоуей, които имат кръвно право — отвърна троснато Джеймс. — Как по друг начин освен чрез гласуване ще бъде решено кой от тях има по-големи претенции?

— Претенциите на лорд Джон Балиол са по-големи — отвърна Комън. — И всички тук знаем за това. Първородството…

— Нашето кралство се съобразява със закони, различни от тези за първородството — прекъсна го граф Карик. — Според тези стари обичаи баща ми има правото да заеме трона.

Той се обърна към мъжете и гласът му проехтя властно из просторния кораб на църквата.

— С изчерпването на възможностите на родствениците на Александър линията на наследяването се връща към неговия прапрадядо крал Дейвид, най-малкия син на Малкълм Канмор. Следващият оцелял наследник на Дейвид беше граф Хънтингтън. Като син на една от трите дъщери на граф Хънтингтън баща ми е най-близкият по кръв до кралската династия, произлязла от рода Канмор.

— Но той е син на втората родила се дъщеря — възрази Комън. — Като внук на първородната дъщеря на Хънтингтън Джон Балиол трябва да бъде крал. Според закона за наследяването по-възрастната наследствена линия има предимство.

— Ние сме една от най-влиятелните фамилии в това кралство в продължение на почти два века. За Бога, та баща ми беше определен за наследник на трона от крал Александър Втори!

Абатът на Скун премигна при последните думи на графа и се опита да възрази. Джон Комън не му даде тази възможност.

— Това твърдение е толкова загубило давност, колкото и влиянието ви в това кралство — процеди през зъби Комън. — Този жест е бил направен, когато бившият крал е нямал наследници. Когато се е родил синът му, той е станал безсмислен. Кой беше постоянно на власт в кралския двор през последните десетилетия? — попита той, оглеждайки един по един събралите се в кръг мъже. — Комъните. Ако силата и влиянието трябва да определят следващия крал, то тогава моята фамилия има най-голямо предимство.

Лицето на графа се зачерви от гняв, но преди да започне да спори, намеси се лордът на Анандейл: