Робин Янг - Бунт

Въпреки гнева на Балиол Комън запази спокойствие.

— Смятам, че нито твоята, нито моята фамилия трябва да бъде разорена.

— И какво би могъл да направиш, за да го предотвратиш? — просъска Балиол. — Какво? Ще отвлечеш ли младата си кралица, както фамилията ти постъпи някога с Александър? Ще я държиш ли като заложница, докато условията ти не бъдат приети? — Той поклати глава. — Това отвличане в крайна сметка не се разви добре за Червените Комъни. Кланът Брус се погрижи за това. Съмнявам се, че сега ще имаш възможност да предприемеш такова действие.

— Ако утре започне борба за трона, нашата позиция ще бъде различна от тази преди четири години. Крепостите ни бяха върнати и значително подсилени. През това време не бездействах. Не бездействаха и Черните Комъни, а и Комъните от Килбрайд. Всички ние сключвахме съюзи, укрепвахме позициите си и териториите си.

Балиол изпусна въздишка на досада.

— Защо продължаваш да говориш за борба? Момата ще отплава за Шотландия, за да се омъжи за наследника на Англия. Всичко свърши, казвам ти!

Комън се извърна, когато краищата на шатрата заплющяха и се издуха. Навън се чуваше шумът от лагера. Обърна се и срещна погледа на Балиол.

— Не и ако момичето така и не стигне нашия бряг.

Балиол се опита да каже нещо, да излее още от гнева си върху Комън. Обаче спря, изражението му се промени, осъзнал по-ясно казаното току-що.

— Надявам се, че нямаш предвид това, за което си мисля.

— Това е единственият начин кралството да оцелее, независимо какво говорят настойниците, независимо какви условия поставят за женитбата. За Бога, Едуард от Карнарвън е на шест години! Няма да има нищо общо с управлението на това кралство години наред, а докато това време настъпи, баща му ще ни е обвързал с толкова стегнати правни възли, че никога няма да можем да се освободим от тях. Не се заблуждавай, крал Едуард възнамерява да поеме контрола над Шотландия чрез сина си.

Балиол пристъпи към него.

— Ти говориш за детеубийство, не за цареубийство! Няма да участвам в такова злодеяние.

— Злодеяние ли е да пазиш кралството си и свободите си? Защото аз тук правя това. Момичето ще стане жертва на война. Необходима жертва. Един живот за бъдещето на кралството ни. Цената, която ще се плати за това, е малка.

— Малка? Това ли е цената за влизане в ада?

— Настойниците са наредили ескорт от шотландски рицари да отплава за Норвегия и да се завърне с детето. Ще се погрижа един от хората ни да отиде с ескорта.

— Чуй се какви щуротии говориш! — Балиол мина покрай Комън и се отправи към изхода на шатрата.

— Не, ти слушай, Джон — каза с железен глас Комън след отдалечаващия се Балиол. — Ако това дете стъпи на шотландския бряг, ти никога няма да седнеш на Камъка на съдбата. Кажи ми: искаш ли да се откажеш от единствената си възможност да станеш крал?

Балиол хвана краищата на шатрата, наведе глава между протегнатите си напред ръце и силуетът му се очерта на фона на червените отблясъци от лагерните огньове.

Дългият кораб се носеше през дълбокото море, драконовата глава на носа се надигаше над вълните, а от двете му страни четиридесет гребла се вдигаха и спускаха като криле. Слънчевите лъчи в късния следобед се събираха в златистите люспи на звяра и златото се отразяваше като в огледало от набраздената водна повърхност под тях, докато продължаваха пътя си на запад през Северно море.

Епископ Навр от Берген седеше приведен на кърмата и се потеше, загънат в кожи. Дори и в открито море времето беше меко за септември, макар да знаеше, че когато слънцето залезе и той бъде принуден да легне под платното заедно с останалите от екипажа, ще е доволен от кожите. Изминаха четири дни и половина, откакто бяха напуснали норвежкия бряг, но той продължаваше да чувства стомаха си неспокоен. От непрекъснатото надигане и спускане на синевата пред него главата му се въртеше, а краката му трепереха. Погледът на Навр се плъзна по дължината на кораба покрай насядалите на пейките гребци, опитвайки се да зърне капитана, за да разбере кога според него се очаква да пристигнат в Оркни. Крал Ерик му беше казал, че при попътен вятър пътуването до норвежките острови не би трябвало да отнеме повече от пет дни, но откакто бяха напуснали Берген, бризът почти не издуваше платната и през повечето време бяха принудени да разчитат на гребците.

Епископът се облегна на една страна, след като не можа да види капитана заради изпречилото се пред очите му бяло платно по средата на кораба. Не искаше да предприеме рисковано придвижване до носа, прескачайки дървените ребра и краката и щитовете на толкова много хора. Дългият кораб „Ормен Ланге“, което на езика на неговия народ означаваше „Голяма змия“, беше претъпкан и на него освен екипажа бяха шотландските и английските рицари, пристигнали преди няколко седмици поотделно в норвежкото кралство. И двете групи настояваха да съпровождат ценния товар. Епископът беше изпитал известно задоволство от категоричния отказ на крал Ерик да използват една галера, изпратена от английския крал Едуард, пълна с подаръци за момичето. Шотландците можеха да се сдобият с кралица, а англичаните — със съпруга за бъдещия им крал, но тя щеше да бъде докарана с норвежки кораб в знак на уважение към баща й и към кралството, в което беше родена. Бяха изминали само двадесет и седем години от поражението на норвежците в битката при Ларгс и двадесет и четири от подписването на договора от Пърт, съгласно който Западните острови и остров Ман бяха отстъпени на шотландците. За хора, които в продължение на векове са били господари на северните морета, това пътуване с безстрашния кораб с дракон на носа бележеше края на една епоха и едно последно, гордо предизвикателство.