Робин Янг - Бунт

Робърт усети, че Едуард се наведе към него и му зашепна на ухото:

— Изглежда, че кралете на Шотландия обещават много неща.

Робърт предположи, че брат му има предвид обещанието на бащата на Александър, посочил дядо им за негов вероятен наследник. Погледна към стария лорд, който седеше дълбоко замислен. Робърт отпи глътка бира от чашата, която му бяха дали слугите на сър Патрик. Бяха ги въвели в хола на графа заедно с останалите мъже при завръщането им от Бъргхам. На пейките около масата нямаше достатъчно място и затова братята бяха седнали на подиума. Робърт очакваше баща му да им нареди да напуснат, но графът и останалите бяха толкова заети, че не забелязваха присъствието им. Затова те седяха в мълчание и слушаха, докато мъжете спореха през целия влажен следобед.

— Каквото и да е обещал лорд Александър, то не оправдава факта, че Едуард се е допитал до папата по въпроса за тази женитба зад гърба ни — обади се отново Джон от Атъл. — Това е още един пример за желанието на крал Едуард да разшири границите си. Не забравяйте какво направи той в Уелс. Войната там приключи само преди седем години с поробването на неговия народ и смъртта на принц Луелин. Може би възнамерява да направи същото тук, само че чрез оковите на брака, а не с железни вериги.

— Говориш за неща, които не са ти много ясни — прекъсна го грубо граф Карик.

Робърт погледна баща си, който беше служил в армията на Едуард при завладяването на Уелс от краля. Робърт беше на осем години, когато графът замина с хората си, само двама от които се завърнаха у дома. Спомни си промяната у баща си при завръщането му в Карик — неговото безсъние, това, че започна много да пие, грубото му поведение. Беше участвал в едни от най-тежките битки по време на кампанията, едни от многото, които от време на време се бяха водили в продължение на десетилетия между принцовете на Уелс и кралете на Англия.

— Моите уважения, сър Робърт — продължи Джон от Атъл, — но мисля, че вярната ти служба за крал Едуард влияе върху мнението ти по този въпрос.

Графът на Карик присви очи.

— Надявам се да служа вярно на всеки човек, когото уважавам.

— Верността като васал е едно нещо — отвърна Джон, извисявайки глас над Джеймс Стюарт, който се беше опитал да се намеси в спора, — но близостта ти с краля на Англия е добре известна. Дори кръсти втория си син на негово име. — Той посочи Едуард, седнал до Робърт на подиума — Едва третият ти син получи името Александър.

Робърт погледна брат си, който седеше, без да помръдва.

— Не знаех, че има някакво правило как човек да си кръсти децата — изръмжа графът.

— Това не ни води доникъде — намеси се рязко Джеймс Стюарт. — Джон де Варен и епископ Бек очакват отговора ни до два дни. Трябва да вземем решение.

— Ти не говориш от името на всички настойници, лорд Стюарт — предупреди го Доналд, графът на Мар — Каквото и решение да вземем тук, то трябва да бъде одобрено от Комън и другите.

— Остави епископ Уишарт и аз да се тревожим за това, Доналд — отвърна Джеймс. — Засега нека престанем да спорим, за да стигнем до някакво решение. — Той се обърна към лорда на Анандейл, който стоеше с наведена глава и мълчеше. — Не казваш нищо, приятелю. Бих искал да знам какво мислиш.

Няколко от останалите закимаха с глави.

Настъпи тишина. Джон от Атъл се размърда неспокойно на мястото си, когато мълчанието продължи. Робърт не мислеше, че дядо му ще отговори.

Накрая старият лорд вдигна величествената си глава.

— Според мен има два въпроса, на които трябва да бъде отговорено, преди да стигнем до окончателно решение. Първият е какво ще спечелим, като приемем предложението. А вторият — какво можем да загубим, като го отхвърлим. Вторият въпрос може сполучливо да бъде сведен до това какво е дадено от крал Едуард на повечето от нас. Тук сред нас малцина не притежават земи в Англия. Моето семейство е много облагодетелствано от покровителството на нейните крале през годините. Мисля, че е много вероятно тези дарения да ни бъдат отнети, ако отхвърлим предложението за женитбата. Винаги съм бил в добри отношения с крал Едуард, но знам много добре, че той може бързо да наказва.

Бащата на Робърт кимаше необичайно енергично в знак на съгласие с лорда. Изражението на лицето му беше сурово, докато оглеждаше останалите, готов да спори с всеки от тях. Никой обаче не се обади.

— Само че има нещо, което ме безпокои дори повече от загубата на собственото ми богатство — продължи след кратка пауза лордът. — И то е цената, която ще плати кралството ни. Маргарет е млада. Прекарала е детството си в чужд двор и ще бъде първата жена, която ще седне на Камъка на съдбата. Ще й е нужен регент или съвет, който да управлява от нейно име в продължение на много години. Добре си спомням, когато Александър се възкачи на трона на осем години. Бях свидетел на боричкането за власт на Комъните и на откритите им опити да го контролират и дори да го затворят против волята му и да го държат като пленник. Александър прекара юношеството си като пионка, беше използван и победен. Едва когато стана мъж, успя да наложи волята си на тези, които се опитваха да го контролират. Маргарет никога няма да може да направи това. Нейното положение може да бъде осигурено само чрез брак. Един ден, ако Бог пожелае, тя ще роди син и чрез него силата ни ще се възвърне.